БРОЙ 4 / АПРИЛ 2021 Г.
Детска градина „Незабравка“ – Бяла Слатина участва в Инициатива за създаване на филм и песен за Васил Левски на Държавна агенция за българите в чужбина, ИТВ „Аз мога, аз знам“, сдружение „Арлекин“ /Международен фестивал за медийно изкуство „Арлекин“/ с видео материал от педагогическа ситуация за Васил Левски, която се приведе през 2020г. от IV-та възрастова група в детската градина с екип: Мария Димитрова – главен учител; Виолета Славова – старши учител и помощник-възпитател Елза Павлова, съвместно със СУ „Васил Левски“ – Бяла Слатина, родители и представители на Община Бяла Слатина.
Много сме щастливи, тъй като ДГ „Незабравка“ е единствената детска градина от България, която участва в инициативата за създаване на филм за Васил Левски и получихме Удостоверение за достойно издържан изпит от Проект „изпитът“…отличен 6!
Предстои дискусия на тема „Изпитът“, провокирана от мисълта на Васил Левски: „Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре .“ Дискусията ще се проведе онлайн от Национален музей „Васил Левски“ – Карлово през платформата ZOOM.
В предпоследната събота преди Великден, Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар.Български. Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година и зависи от Възкресение Христово.
Какви са традициите и обичаите на Лазаровден?
На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.
По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още „среди пости“. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник, както на женската хорова песен, така и на танца.
Празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят къщите пременени в невестински дрехи. Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно. В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст. Лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение:”Ой,,Лазаре,Лазаре…
В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Ако се обърне с отвора нагоре – на плодородие е, с очакване да се пълни и препълни всичко в този дом. Друг обичай повелява да посипват момичетата с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…“
Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.
С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, че девойка, която е лазарувала не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било „лошаво“. Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила и настигнала майка си и тейко си, без да им разкаже и думичка за това, което се е случило. След като съборът се пръснал, тя се поблазнила и пристанала на змея. След време, обаче, й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка. Чувайки песните на момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От ужас, че дружките й ще я заварят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли „буенец“, а девойките, които го изпълняват„лазарки“.
През неделния ден – Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени „кукли“ и завиват венец от върбови клонки, който пускат в течаща вода, за да се предпазят от Змея. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Обичаят се нарича „кумичане“ и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват и други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.
На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.
Четвърта група „Мечо Пух“ подготви празничен ритуал за Лазаровден и Цветница, като участие взеха всички момичета, които пяха, наричаха и танцуваха в чест на българските традиции.
На 28.04.2021 год. се проведе заключително събитие по проект „Приятели на децата“ , който се реализира от Сдружение „1 юни“ с партньор ДГ „Незабравка“. Нашите приятели от „Сдружение „1 юни“ са една от 7 организации в България, които осъществяват проекти с финансовата подкрепа на Фондация „Уникредит“ и Уникредит Булбанк по програма „В подкрепа на детството“. Проект „Приятели на децата“ има за цел подобряване на говорното и социално-емоционално развитие на 100 деца от основната база на детската градина в град Бяла Слатина и допълнителните бази в с. Соколаре и с. Тлачене, с участие и на деца от с. Комарево, които посещават детската градина в с. Соколаре. За целта ДГ „Незабравка“ е оборудвана с театрални костюми и реквизити за учене и пресъздаване на драматизации на приказки. Това е най –цветната идея, която сме осъществявали. Тя идва от детските театрални костюми за децата, пъстрите народни носии и декорите , които оживяха в приказките, с активната подкрепа на учителите от детската градина и родителите. Водещата теза е „Всяко дете заслужава по- добър шанс“ и стремежа на всички беше да създадем едно по-забавно детство за децата. В продължение на 8 – 9 месеца възпитаниците на детската градина разучаваха приказки, които на по-късен етап драматизираха. Всички участници в драматизациите получиха вкусни лакомства и награди – играчки, осигурени от проект „Приятели на децата“. Събитието уважиха г-жа Наталия Костадинова – председател на Сдружение „Първи юни“, г-жа Боряна Петкова – зам. кмет „Хуманитарни дейности и интеграция“, Десислава Стефанова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности и интеграция“, директори и учители от детските градини от общината.
Великденският сезон по традиция е време на обновяване и прераждане. Той се пада всяка година в началото на пролетта, когато земята се размразява и цветята започват да цъфтят, отбелязвайки началото на най-оживеното и обещаващо време от годината както за религиозните, така и за нерелигиозните хора. Великден е дългоочакван празник за всички, които го празнуват. Всички семейства украсяват яйца, участват в лов за бонбони и дори посещават паради и фестивали като част от празника. Великденският заек е обичана икона за повечето деца. През пролетта се раждат много растения и животни. На 29.04. 2021 г. / Велики четвъртък/ по традиция в детската градина беше организирано от учителите по групи боядисване на яйца, съвместно с децата. Това е един от най – приятните ритуали зя децата, съпроводен с много емоции, смях и закачки. Пъстрите яйца грейнаха със своите топли цветове и багри и създадоха много настроение в малки и големи.
