БРОЙ 2 / ФЕВРУАРИ 2023 г.
150 УРОКА ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Ако спечеля – печели цял народ. Ако загубя, губя само себе си.
Васил Левски
Децата от четвърта група на ДГ “Незабравка“ – гр. Бяла Слатина с радост и гордост се включиха в инициативата „150 урока за Васил Левски“, организирана от СУ „Васил Левски“ – гр. Карлово. Г-жа Мариета Дамянова – старши учител проведе с тях педагогическа ситуация по образователно направление „Околен свят“ на тема „С Левски в сърцата ни“. Чрез нея бъдещите първокласници разшириха представите си за живота и делото на Апостола. В знак на уважение и преклонение пред подвига и саможертвата на Васил Левски, те поднесоха цветя пред паметника на Апостола пред СОУ „В. Левски“ – гр. Бяла Слатина.
На 18 юли – рождения ден на Апостола в гр. Карлово – родния му град, ще се проведе среща на всички участници в инициативата, която има международен характер.
Приказка за Апостола
От книгата БЪЛГАРСКИ ДУХ
За доброто сърце на малкия Васил и до днес се разказва в Карлово. На карловска улица малки момченца играят на „орехи”. Целят с орехи дупки, направени на улицата. Едно от момченцата, четиригодишно, плаче и държи нещо в ръчичката си.
В далечината се задават момче и момиче. Момичето е деветгодишната Яна, а момчето – Васил, седем годишен. Държат от двете страни кошница с грозде.
Васил се навежда към момченцето.
– Що плачеш?
Малкият заплаква още по-силно. Едно от другите деца обяснява:
– Мина от тука един и му счупи ореха. Няма кой да му свали друг орех.
– И той ревна. Иска да играе с нас – подкрепя го друго дете.
– Не плачи! Аз ей сега.
И докато каже, Васил вече е покатерен на близкия орех.
– Василе, внимавай да не паднеш – провиква се Яна.
– Няма, како!
Васил слиза от ореха с пълна пазва. Изсипва ги в ризката на момченцето.
– Хайде не плачи! Виж колко орехи ти нося.
Детето грейва в радост.
Другите деца гледат с възхита малкия спасител.
Пред къща със спретнато дворче, в чемшири и цветя, мама Гина гледа към децата. В ръцете си държи най-малкия Петър, а за полата я държи малката Мария.
Васил дотичва при майка си. Грабва Мария на ръце и повдигнат на пръсти, радостно гледа братчето си.
Гина го гали по главичката със свободната си ръка.
– Мамо, Петър има сини очички като моите, нали?
– Да, сине, като твоите. Що щеше на ореха?
– Ами то плачеше, мамо, за орех.
– Ех, на мама добрата душица.
Личицето му засиява от радост:
– Отивам да правя лодчици на Марийка, на поточето.
Васил хуква в двора със сестричката си на ръце.
Гина посяга към кошницата:
– Яно, дай кошницата. Тежка е.
– Не ми е тежка, мале.
– Христо, помогни на Яна – провиква се Гина.
Христо, яко, набито, петгодишно момченце с черна косичка, грабва кошицата от Яна и се втурва след Васил.
Васил е на поточето дето тече през двора им. То иде от планината с бистра, чиста вода.
Радост му е да прави на Марийка лодчици. А днес майстори мелница.
Всеки ден Гина и децата очакват привечер връщането на Иван. Когато чува, че баща му си идва, Васил се провиква:
– Тате, ела, ела, направих мелница.
Иван и децата слизат на поточето. Мария пляска с ръчичики. Всички се радват.
– Е, тъй като гледам, от теб може майстор да излезе. Току виж, замелила мелничката. Само трябва по-силна вода – подсмива се баща му.
В това време Гина се провиква:
– Хайде, погачата е готова. Идвайте.
Кога Иван се върне изморен от работа, всички сядат край дървената маса на двора. Гина раздава топъл хляб, сирене и мерудийка. Докато хапват, той разказва историйки от работата и града.
Гина и децата го гледат и слушат с обич и внимание.
Педагогическа академия за родители
10 ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ, КОИТО ИСКАТ ДА ВЪЗПИТАТ ЩАСТЛИВО ДЕТЕ!
Децата винаги обичат повече! Те не вярват, че е възможно да не обичаш заради някаква си там дреболия… А ти? Успяваш ли да чуеш сърцето на детето си? Можеш ли да му кажеш: „Аз те чувам, разбирам и съм твой приятел, детето ми.“
Нали не искаш след години вече порасналото ти дете да каже: „Не знам как да бъда щастлив. Защо никой не ме научи на това?“, а въпросът „Как бих възпитал детето си, ако можех да върна времето назад?“ да не спира да те измъчва.
Ти си само началният капитал, площадката, от която детето стартира към света. А оттам нататък щастието е резултат от усилията и умението на самия човек. Никой няма да му го поднесе на тепсия, нито пък ще му го натрапва. Но ти трябва да подготвиш добре този човек. Затова запомни 10 важни неща:
1. Ти всеки ден учиш детето си да бъде щастливо. Или… нещастно. Бъди внимателен! Пази го от грешките, които твоите родители са допуснали с теб. Анализирай ги внимателно. Твоята задача е да създадеш щастлив човек. Това е най-стойностното нещо, което ще остане след теб!
2. Никога не използвай детето си като отдушник или рамо, на което да поплачеш. Така ще му създадеш огромен комплекс за вина – че разрушава живота на най-близкия си човек и пречи на щастието му. Това е прекомерен товар за него!
3. Не критикувай детето за неуспешните опити и нелепите грешки. Децата не само нямат вина, но и са ощетени, че днес, вместо в свят на игри и приказки, растат в свят на интериори и кредити. Днес те имат самотно детство, защото възрастните са заети с работа, а основната им „бавачка“ са телевизорът и компютърът.
4. Помни, че децата никога нищо не правят на инат. Просто искат да бъдат чути. И когато проявяват агресия, това е техният отчаян вик, последен опит да поискат от родителите си любов.
5. Отделяй повече внимание на детето. Не го оставяй да живее с вещите, не го залъгвай с обещания за „следващата неделя“. Детето те иска до себе си сега, иска твоите прегръдки и любов…
6. Ако не си в състояние да помогнеш на детето си, поне не подрязвай крилата му!
7. Не поставяй прибързано етикети на детето си, защото те се превръщат в невидими шапки с надписи, които то много дълго носи на главата си. За някои те са корона. За други – маска. За трети – клеймо.
8. Твоето дете не е човекът, който си ти, не е и този, който ти искаш да бъде. Не изисквай това от него. Научи го да стане себе си, а не теб! Обичай го такова, каквото е, и се учи от него. Децата са твоят най-добър и сигурен шанс да се промениш.
9. Не сравнявай детето си нито със съседските деца, нито с родните братя и сестри. Като го унижаваш, недооценяваш или съпоставяш с другите, ти го хвърляш в бездната на песимизма.
10. Не насочвай всички ресурси на личността на детето за развиването на една способност. Ти все още не познаваш напълно човека, когото ще срещнеш в него и способностите, които той ще притежава.
И накрая: не забравяй, че с постъпките си децата искат да ни накарат да чуем техния единствен важен въпрос: „Обичаш ли ме?“. Или отчаяното: „Обича ли ме някой?“.
Източник: https://www.gnezdoto.net/izkustvoto-da-si-roditel/3064-za-roditeli-10-zapovedi-olga-mahovska
