БРОЙ 7 / СЕПТЕМВРИ 2023Г.

НОВА УЧЕБНА ГОДИНА

2023-2024

           Започна още една учебна година за децата от ДГ „Незабравка“ – гр. Бяла Слатина. Дворът на детската градина е чист и украсен. Звучи весела музика. Детските групи са пременени и готови за празника – първия учебен ден и откриването на новата учебна година. Знаменосецът тържествено минава със знамето. Децата пеят, и танцуват, и се забавляват! Предстоят както забавни игри, така и овладяването на знания и умения и сериозна подготовка за обучение в училище. Слънчевите занимални очакват своите малки палавници.

ХУБАВО Е В ДЕТСКАТА ГРАДИНА!

Успешна учебна година!

И ЗАЙКО ТРЪГНА В ГОРСКАТА ДЕТСКА ГРАДИНА         

Зайко и гуменото петле

Зайко беше срамежлив, срамежлив и мълчалив. И когато в утрин синя влезе в Горската градина, той пристъпи плах, смутен, без да каже добър ден.
Учителката Таралежка със усмивка го посрещна:
– Ти си в мойта група, май, че. Чакахме те, мило зайче!
Майка Зайка го остави, той от мъка се задави:
– Запишете тук и мама, искам да сме с нея двама!
– Ще се върна скоро, Зайко! – обеща му мама Зайка. – Ще те взема точно в пет, ще ти купя сладолед. Ти си моето юначе, обещай ми да не плачеш!
Днес градината кипи от забави и игри. Всеки скача, вдига врява, тича и се забавлява Мечо викна:
– Леле, майко! Вижте кой е тука – Зайко!
И протяга му съчица:- Да играем гоненица!
Зайко дърпа се, не иска:
– Погони се с Вълчо, с Лиска…
Мечо спря и се смути:
– Той не искал! Виж го ти!
Ах, че неприятно става! Жежко бързо приближава. Зайко той добре разбира:
– Оставете го на мира. Той за първи ден е тук, стряска се от всеки звук. Хайде, Зайко, с мен ела, в къта ще те заведа!
А във къта за игра пълно е със чудеса – книжки, топки, камион! Влакче и червен балон! Замък с кули! И ракета! И дванадесет джуджета!
Зайко се захласна слисан, после заигра улисан – пазел със жираф реди, къщи с кубчета строи, а пък Жежко му помага – кубчетата му подава.
Мина час, мина два – ех, че весела игра!
– Зън-зън-зън! Ту-ту-ту! – изведнъж звънче се чу.
– Хайде, Зайко! – Жежко рече. – Време за обяд е вече.
Зайко тъй е изгладнял, че изхрупа морков цял, зелка-великан излапа – в супичка и на салата. После си поиска мед за десерта – сладолед.
Сладко хапнаха децата, после право във леглата мушнаха се бързо те – Таралежка ще чете приказка за баба Яга, дето яла бой с тояга.
Зайко тъй и не разбра, както слуша, как заспа…
След следобедния сън те играха пак навън. Бързо времето изтече. Леле, пет часа е вече и зад синята тинтява мама Зайка се задава! Зайко втурва се към нея, радва й се и се смее, но внезапно се намръщи:
– Мамо, искам Ежко в къщи! Ежко, моля те, ела да нощуваш у дома!
– О, не може, Зайко драг. Утре ще се видим пак. Татко Ежко вече чака, за да вземе мен и кака.
После Ежко в джоба бръкна, гумено петле измъкна:
– Туй петленце е от мен – да си спомняш този ден.
Тихо трепкат рои звездици, вече спят гори и птици. А петленцето кротува – спи или се преструва? То – макар и мълчаливо – е като другарче живо.
Нежно Зайко в длани взе го и в леглото легна с него. Вече заедно ще спят, няма да се разделят!
В ранно утро, без да иска, той петленцето притисна. “Кукуригу! – то изписка. – Ежко да те види иска!”
Скочи Зайко и се чуди:
– Ти ли, Петльо, ме събуди?
Но петленцето мълчи с ококорени очи. Зайко нещо ли сънува или Петльо се преструва? И докато той се чуди, мама Зайка се събуди.
– Ти нима си станал вече? Има време – тя му рече. – Сок от моркови пийни, после още час поспи.
Ала Зайко, без съмнение, няма никакво търпение.
– За градината е време…
– Май че ти хареса там?
– Във началото – защо, не знам – беше ме ужасно срам, но сега си имам Ежко – той приятел е без грешка! Мамо, вече съм голям! Мога да се справя сам. През полянката ще мина сам до детската градина. Хайде, моля те кажи, че ми разрешаваш ти!
Мама Зайка гордо рече:
– Kолко смел си станал вече!
Зайко зъбките изми, раничката подреди, през полянката премина, влезе в Горската градина.
Катерички и лисички, Мечо, Ежко – тук са всички.
– Здрасти, Зайко! – викат те, радват му се от сърце.
Ежко дава му ръка:
– Идвай в общата игра!
Мравчо, Мечо, Вълчо, Лиска – с него да танцуват искат.
Бързо времето лети със приятели добри, а приятели чудесни има Зайко в детската градина.
Вече не е срамежлив, срамежлив и мълчалив и на всеки във беда пръв протяга той ръка.

 автор Лъчезар Станчев