УЧАСТИЕ НА УЧИТЕЛ ОТ ЕКИПА НА ЦДГ”НЕЗАБРАВКА” – БЯЛА СЛАТИНА В НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ ФОРУМ „РАВЕНСТВО ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ЦЕННОСТИТЕ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ”

Петя Соколова – учител в ЦДГ с. Тлачене разказва:

На 10.07.2014г. в СУ „Св. Климент Охридски” се проведе научно – практически форум на тема „Равенство за устойчивост на ценностите на предучилищното образование”. Форумът беше организиран от БНК – ОМЕП и факултета по начална и предучилищна педагогика.

Гост – лектори бяха – д-р Маги Коонг – президент на световната организация за предучилищно образователните – ОМЕП и д-р Нектариос Стелакис – президент на ОМЕП за Европа.

Форумът започна с приветствие от професор Е. Русинова – президент на ОМЕП за България, последвана от зам. Ректора на Софийския университет, зам. министъра на образованието, г- жа Янка Такиева.

Незабравим спомен оставиха във всички присъстващите деца от ЦДГ „Доверие” със своя музикален поздрав, които са победители в националния конкурс „Нашите корени” и детско вокално трио „Българче” – наградени от международния конкурс „Орфеева дарба”.

Д- р Маги Коонг представи своята презентация на тема „От неравен към равностоян старт: повишаване на училищната готовност на всички деца” . Най- много наблягат на бедните държави, а тази година приоритетите са за Кения.

Д-р Нектариос Стелакис представи „Формиране на гражданските умения в предучилищното образование чрез критична грамотност”. И двамата гост- лектори бяха доволни от свършената работа, съвместно с председателя за България – проф. д-р Е. Русинова и останалите за цялата страна.

След обяд ние – участниците във форума представихме своите презентации.

В първата част участва нашият старши експерт по предучилищно възпитание, РИО – Враца – г-жа Даринка Костадинова. Темата беше: „Свободата на учителя за самостоятелни педагогически решения в подкрепа на детето”. Г-жа Костадинова подари на гост- лекторите рисунки на деца от Враца, като скъп и оригинален спомен от една ползотворна среща.

Във втората част след проф. д- р Радослав Пенев представих своята презентация на тема „Гражданското образование в детската градина.”

Гражданското образование обхваща всички аспекти на съвременния живот в детската градина и групата. Най- голямо впечатление на гост- лекторите,а и на другите участници беше Дневника „Правата на децата”, който го имаме във всяка група. Записаха всяка точка от този дневник.

Срещата беше много ползотворна, с нови възможности за бъдещи срещи.


РУБРИКА: РОДИТЕЛЬО, ПРОЧЕТИ НА ДЕТЕТО СИ:

ПРИКАЗКА
„КОТАРАН“

Лисицата срещнала котака и му рекла:

— Котаране, искаш ли да се оженим?

— Искам, Лиске — отговорил котаракът, — само че, като се оженим, как ще те храня?

— Как ли — заговорила хитрата лисица. — Всяка нощ ще идвам под дърветата, дето спят кокошките. Ти ще се катериш по дърветата, ще плашиш заспалите кокошки, те ще падат на земята, пък аз ще ги хващам. От всяка кокошка ще ти давам по едно крилце. Може ли?

— Може.

Оженили се. Тръгнала лисицата из гората да се похвали на мечката, на дивата свиня и на вълка:

— Да видите какъв мъж си найдох. Котаран. Опашката му като кросно, ноктите му като игли, а очите му светят като два въглена.

— Покажи ни го! — почнали да й се молят зверовете.

— Ще ви го покажа, но трябва да го поканите на гости и да му приготвите хубаво ядене.

— Лесна работа — рекли зверовете, — ти само ни го доведи.

Лисицата отишла за котака, а зверовете приготвили ядене. Вълкът донесъл едно агне, мечката — цяло гърне с мед, а дивата свиня — варени царевици. Минало, що минало — ето я лисицата, пристига.

— Иде! — викнала тя запъхтяна.

— Иде ли? — трепнали зверовете. — Весел ли иде, или ядосан?

— Ядосан, скрийте се! По-скоро!

Мечката и вълкът бърже се покатерили на едно дърво, а дивата свиня се заровила в шумата. Котаракът пристигнал. Не щеш ли, една шумка паднала върху ухото на дивата свиня и тя мръднала ухото си. Котаран помислил, че е мишка, и с един скок се хвърлил върху свинята. Свинята пък помислила, че котаран иска да я изяде, изревала и се втурнала да бяга. Котакът, като чул рева, уплашен се метнал на дървото.

— Загинахме! — прошепнала мечката на вълка. — Ще ни изяде! — и преди котакът да стигне до тях, мечката и вълкът скочили долу и се утрепали.

Тогава лисицата се заловила да ги яде, а на котака дала едно ухо и една опашка — ухото от мечката, а опашката от вълка.