Директорът на ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина г-жа Даниела Цветанова и главният учител г-жа Мария Димитрова участваха с доклади и мултимедийни презентации в 15 международна научно-практическа конференция по предучилищно възпитание на  от 19 до 21 юни в град Сандански. Те представиха успешно пред педагогическата аудитория част от работата си по проект „Детство мое” по ОП „Развитие на човешките ресурси”. На конференцията имаше представители на предучилищни заведения от цялата страна и съседните балкански страни. Според Мария Чинкова – инициатор и организатор на конференцията и заместник-кмет на община Сандански по социални и хуманитарни дейности, носител на почетно отличие на МОН „Неофит Рилски” „Основното послание на форума е все същото, няма универсална теория и практика, всеки педагог в своята практическа работа със своята информираност, с качествата на личността, с любовта си към децата я прави уникална.”

Г-жа Д. Цветанова и г-жа М. Димитрова взеха участие в първа секция „Изследователска дейност” за разработките си „Работа по проекти с деца от подготвителните за училище групи в ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина” и  Открита педагогическа ситуация на тема „Правата на децата” по проект „Детство мое”. Директор и главен учител получиха специални грамоти от община Сандански за своето участие в конференцията.

Следват докладите.

 

РАБОТА ПО ПРОЕКТИ С ДЕЦА ОТ ПОДГОТВИТЕЛНИТЕ ЗА УЧИЛИЩЕ ГРУПИ В ЦДГ”НЕЗАБРАВКА” – гр. БЯЛА СЛАТИНА

 

Даниела Нинова

ЦДГ”Незабравка” – Бяла Слатина

Работата по проекти е съвременно средство за осигуряване на редовната посещаемост на децата от подготвителните за училище групи и нестандартен начин за подобряване на материалната среда чрез допълнителни извънбюджетни средства. Децата от детската градина и техните родители участват в проектни дейности с много голямо желание и ентусиазъм.

Екипът на ЦДГ ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина има натрупан добър педагогически опит в работата по проекти предимно със социална насоченост към ромите. Началото положихме още през 2004 – 2005 учебна година с участието на деца, родители и учители в проект «Различни, но единни»  по програма “ФАР”  с партньорството на ромското сдружение «Алтернатива» – гр. Бяла Слатина. Идеята е организиране и провеждане на театрален спектакъл «Цигани» по Пушкин, който да разкрие пред публика ромския бит и култура. Основната цел на проекта е: «Хармонизиране социалната интеграция и осигуряване равни и справедливи социални възможности за развитие и изява на деца и родители от ромски произход.”

През 2007-2008  учебна година  подготвителните групи на ЦДГ ”Незабравка” – гр. Б. Слатина участват  в проект на РИО – Враца „Заедно учим и творим” заедно с деца от ОДЗ ”Слънчице” – гр. Б. Слатина и ученици от НУ ”Ц. Гинчев” – гр. Б. Слатина. Общата цел на партньорите е: «Подпомагане на процеса за превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и развитие на подрастващите и създаване на атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство.” Проведени са два съвместни празника – тържествата „Ние и децата на Европа с еднакви права, отговорности и ценности” и „Зимни народни обичаи в родния край”.

През 2008-2009 учебна година  две целеви групи от ЦДГ ”Незабравка” – гр. Б. Слатина работят по проект „Училище на две скорости”- компонент „Без звънец”- „Подкрепа за деца изоставащи от учебния материал” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013г. с финансиране на Европейски социален фонд. Основната цел на проектните дейности е допълнителна работа с деца   от ромски произход от подготвителна за училище група и техните родители

През 2011-2012 учебна година – три целеви групи от ЦДГ “Незабравка” – гр. Б. Слатина участват в   НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „С ГРИЖА ЗА ВСЕКИ УЧЕНИК” – Модул 3.2.: „Осигуряване на допълнително обучение за деца от подготвителните групи”, а следващата учебна година целевите групи нарастват на четири.

Последният проект, по който работи нашето детско заведение се нарича „Детство мое” и обхваща периода от април 2013г. до април 2014г. Това е един проект по ОП „Развитие на човешките ресурси”, Схема за безвъзмездна финансова помощ „Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства”. Бенефициент е ЦДГ ”Незабравка” – гр. Б. Слатина с партньор сдружение „Център за подпомагане на ромските инициативи” – гр. Б. Слатина. Основната цел на проекта е: „Засилване на мотивацията на децата от ромски произход  за активно участие в образователния процес и превенция на отпадането на децата  от задължително обучение”. В него участваха 80 деца от подготвителните групи, 32 от които са от ромски произход, 13 педагози и 13 родители на деца от ромски произход.

Проект „Детство мое” стартира с встъпителна пресконференция, на която бяха представени неговите основни цели, дейности и очаквани резултати. Основните допълнителни дейности извън държавните образователни изисквания, в които бяха ангажирани децата от подготвителните групи са работа в арт-ателие, работа в клуб „Аз знам”, танцова формация и работа по български език и литература в мултимедиен кабинет. В артателието децата се занимаваха с изобразително изкуство и по този начин се разтоварваха от натрупаното напрежение и чувство за тревожност, преодоляваха се агресивните прояви. Детските произведения се представяха в постоянна изложба „Детство мое”, която постоянно се обновяваше. В клуб „Аз знам” участниците изучаваха историята, бита и културата на различните етноси в родния край – българи, роми и банатски българи. С помощта на своите ръководители децата изработваха постери на различни теми, които представяха в своята постоянна изложба „Аз знам”. Най-интересно и впечатляващо за тях бяха визитата в НУ “Христо Смирненски” в ромския квартал и екскурзията до  уникалното банатско село Бърдарски Геран.Малките танцьори от танцовата формация разучаваха български, ромски и банатски танци и в продължение на една година изнесоха четири концерта пред публика. Първите два концерта се проведоха във физкултурния салон на детската градина пред родителите на участниците. Единият беше посветен на народните будители, а другият беше свързан с коледните празници. Третият концерт беше посветен на Трети март – националния празник на страната ни и се състоя в дома за стари хора в с. Попица, които с умиление се радваха на танцовите изпълнения на децата. Заключителният концерт се проведе в читалище „Развитие” – гр. Б. Слатина пред обширна публика от деца, родители, учители от училища и детски градини, директори на учебни заведения, представители на общината, неправителствени организации и граждани. По същото време в картинната галерия на читалището се представи и изложба от произведения на участниците в арт-ателието и клуб „Аз знам”. Прави впечатление, че участието на децата в допълнителни дейности по проект „Детство мое” повиши посещаемостта на децата в детската градина и повиши мотивацията на родителите да ги водят редовно в детското заведение. Освен това със средства по проекта се обогати значително материалната среда, тъй като бяха закупени дидактични шкафове за четирите ателиета, музикална уредба, преносим компютър, мултимедия с екран, дидактични материали за работа и др.

Една от дейностите по проект „Детство мое”, която оказа значително влияние върху повишаване качеството на педагогическия процес, това е дейността „Квалификацият на педагогическия персонал”. 13 педагози и 13 родители на деца от ромски произход се обучиха по темата „Иновационни подходи за педагогическо взаимодействие „учители-деца-родители” с научен ръководител доц. д-р Ицка Дерижан. Проведени бяха два семинара и две открити педагогически ситуации. Първият квалификационен семинар беше изнесен и се проведе в обучителен център „Минкови бани” – с. Спанчевци. Идеята беше участниците учители и родители да се откъснат от рутината на ежедневието, да се отпуснат и освободят от стреса и да се обучават сред природата за взаимодействие в мултикултурна среда като се съчетае  полезното с приятното. Вторият квалификационен семинар също  се състоя извън територията на детската градина – в кафе „Малибу” – Б. Слатина и премина не по-малко успешно от предходния. Откритите педагогически ситуации се проведоха в ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина пред колеги, родители и гости. Темите и образователните направления на ситуациите бяха различни, /”Икебана” – КТБД  и „Правата на децата” – Социален свят/, но това, което ги обединяваше и ги правеше иновационни, това е активното участие на родителите в тях. Те не бяха пасивни зрители, а наравно с децата решаваха образователни задачи, включваха се в интерактивни обучителни игри, влизаха в различни роли, танцуваха, изработваха постери и т.н. Наблюдавахме на живо едно работещо взаимодействие между учители, деца, родители и помощник-възпитатели.

Не по-малко важно и значимо беше осигуряването на специалист-психолог, който да работи индивидуално и групово с деца, родители и цели семейства съобразно специфичните им индивидуални проблеми и потребности.

Проект „Детство мое” завърши със заключителна пресконференция, която се състоя в една от конферентните зали на читалище „Развитие” – гр. Б. Слатина. Ръководителят на проекта презентира пред  присъстващите целите, задачите и постигнатите резултати от изпълнението на проектните дейности. Освен подробна и точна информация по темата, беше представен и разнообразен доказателствен снимков материал, отразяващ най-важното от дейностите на целевите групи. Екипът за организация и управление на проекта благодари на всички участници  за усилията и постигнатите успехи, както и на общината за оказаните помощ и подкрепа.   Изказванията на гостите дадоха висока оценка на резултатите от изпълнението на проект „Детство мое” и изразиха пожеланията и надеждите на всички присъстващи за реализирането на нови проекти.

Независимо от броя и разнообразието на различните дейности на един проект, те не оказват необходимия ефект и публично въздействие ако не се популяризират. Ето защо рекламата, информацията и публичността при изпълнението на проектните дейности имат огромно значение. Проект „Детство мое” се популяризира както чрез проведените две пресконференции, така и чрез две информационни табели, 100 броя плакати, 500 броя диплянки, три статии, публикувани във в. „Враца днес” и сайта на община Бяла Слатина. Като доказателствен материал към досието на проекта са прикрепени много снимки, видео-материали, мултимедийни презентации, рисунки, работни листове на децата, план-конспекти на открити педагогически ситуации, сценарии на тържества, анкети, присъствени списъци, покани, декларации и много други.

Проект „Детство мое” е едно малко чудо, заслужено завоевание на учителския екип, признат успех и  прекрасна възможност за творчество и изява на деца, родители и педагози. Очакваните резултати са изпълнени. Детската градина е пълна с деца, които имат редовна посещаемост и с желание и интерес се включват във всички предлагани дейности. Подобрени са условията за равен достъп на децата до образование и социализация. Рискът от отпадане от задължително обучение на децата от подготвителните за училище групи е сведен до минимум. Повишени са професионалните знания и умения на педагогическия екип за работа в мултикултурна среда. Деца, родители и учители са удовлетворени от съвместната работа и ползотворното педагогическо взаимодействие.

---

ОТКРИТА ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ НА ТЕМА „ПРАВАТА НА ДЕЦАТА” ПО ПРОЕКТ „ДЕТСТВО МОЕ”

Мария Димитрова

ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина

През учебната 2013/ 2014 година ЦДГ,,Незабравка“ работи по проект BG051PO001 4.1.05-0200 ,,Детство мое“,осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма ,,Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Основната цел на проекта е засилване мотивацията на децата от ромски произход за активно участие в образователния процес и превенция на отпадането им от задължително обучение. Деца, родители и учители заедно реализирахме следните основни дейности:

1. Сформиране на екип за управление на проекта, създаване на вътрешни правила за работа.
2. Информация и публичност.
3. Подобряване на вътрешната среда в детската градина.
4. Популяризиране на специфичните културни особености на различните етнически групи.
5. Повишаване на квалификацията на педагогическия персонал.
6. Допълнителна работа с деца и родители от малцинствените групи и деца в риск от отпадане.

На мен като главен учител на детската градина и ръководител на клуб „Аз знам” се падна честта и отговорността да проведа открита педагогическа ситуация по образователно направление „Социален свят” на тема „Правата на децата”. Екипът на ЦДГ ”Незабравка” – гр. Б. Слатина има богат опит в областта на гражданското образование в предучилищна възраст и по специално по проблемите, свързани с правата и задълженията на децата. Ето защо нашата цел беше да търсим и приложим нов иновативен модел на педагогическо взаимодействие в една позната материя от знания на децата. Планираната открита задължителна нерегламентирана педагогическа ситуация изискваше голяма предварителна подготовка на учителя с помощ и подкрепа от целия педагогически екип. Идеята беше образователното съдържание да бъде поднесено под формата на игра – леко, достъпно и забавно, всички обучителни задачи и дейности да са съобразени с възрастовите и индивидуални особености на децата, да бъдат интересни и привлекателни. Освен това целяхме да осигурим активното участие на родителите в педагогическото взаимодействие, да ги превърнем от пасивни зрители в пълноправни партньори на децата и учителя в образователния процес. Така се формира целевата група – 13 деца и 13 родители, участници в откритата педагогическа ситуация. Потърсих място за провеждане на планираното педагогическо взаимодействие извън обичайната обстановка на традиционната занималня и избрах физкултурния салон на детската градина, който е достатъчно обширен за всички дейности и дава възможност за създаване на разнообразна образователна среда и   настаняване на гости. В предварителната подготовка на материалите и подреждането на обстановката се включиха всички колеги – заедно изработихме емблеми за работните групи, диадеми за майките, които трябваше да влязат в ролята на учителки, постер на тема „Правата на децата”, простор за детските рисунки, рамки на постери за заключителната част на ситуацията, декор за танца на незабравките, работни листове на децата, осигуряване на уреди за ролевата игра „Детска градина” и т. н. Всички работехме в екип, водени от общи цели. Директорката на детското заведение също се включи в предварителната подготовка предимно с идеи и съвети за изготвяне на план – конспекта и хода на педагогическата ситуация. Много важно условие за постигане качество на образователния процес беше подборът на методите и средствата, от които избрахме беседата, мозъчната атака, дидактично – игрови упражнения, работа в малки групи, експеримент, ролеви игри, игров етюд, песни, мултимедийна презентация. Осъществихме интеграционни връзки на основното образователно направление с други образователни направления като музика, изобразително изкуство, игрова култура, български език. Децата имаха предварителни знания за техните права, многократно сме провеждали разговори и педагогически ситуации по темата, но сега включихме знания не само за детските права, а и за детските задължения. За музикалните съпроводи потърсих компетентна и професионална помощ от колега – музикален ръководител, тъй като ролята и присъствието на музиката в ситуацията беше от първостепенно значение. Децата от целевите групи са предимно от ромски произход и затова музиката беше използвана изключително успешно за създаване на емоционален комфорт, непринуденост, естествен преход от една дейност в друга, за музикален фон на сюжетно – ролевата игра, за постигане на динамична и плавна, естествена за деца и родители позитивна образователна среда. За разлика от децата родителите бяха подложени на педагогически експеримент – те не бяха предварително подготвени за ситуацията, разчитахме на тяхната импровизация, находчивост, интуиция, естественно желание да бъдат заедно със своите деца и активно да участват в процеса на интеракция. Гости на откритата ситуация бяха колеги – учители и директори от всички общински детски градини, както и представител на община Бяла Слатина –  родител на дете в групата.

Като имах предвид, че детската градина не е малко училище и е хубаво децата да учат, докато играят и се забавляват, реших да започна ситуацията с играта ,,Намери своето място”. Децата бяха с емблеми на пчелички, пеперуди и зайчета. На масичките имаше същите символи и те трябваше самостоятелно да намерят своите места. Родителите бяха заели своите места предварително. След като се представиха пред присъстващите, децата  получиха задача да  нарисуват своите имена, така както си ги представят. Помощник – възпитателката на групата беше включена в ситуацията – поставяше готовите рисунки на децата на простор, разположен на шведската стена на физкултурния салон. Така неусетно, чрез изобразителна дейност децата откриха  и първото детско право – правото на собствено име, но то беше обвързано със задължението да уважават имената на другите. В нашата група те са особено разнообразни – Александър, Цафина, Санела, Беатрис, Айхан. Второто право – да ходят на детска градина и задължението да слушат и уважават своите учители беше представено чрез гатанка. Децата с радост и гордост изпяха  песента „Детски дом, любим”, обясниха значението на името на нашата детска градина “Незабравка“, изиграха играта ,,Познай незабравката” и танцуваха импровизирано заедно със своите майки танца на незабравките.

Най- активното участието на майките беше в сюжетно – ролевата игра ,,Детска градина”. Главните роли на детски учителки бяха разпределени с помощта на атрибути – коронки на пчела, зайче и пеперуда. За поддържане на доброто настроение те получиха нестандартни имена – госпожа Пчеличкова, госпожа Зайкова и госпожа Пеперудкова. Тези майки не само влязоха в игрова роля, те се превърнаха в лидери и говорители на трите групи от деца и родители, които участваха в играта. Тяхната основна задача беше да организират спортната игра на своята група на детската площадка, като намерят своя уред по емблемата – пързалка, люлка и батут. Играта се проведе под звуците на песента „Детство мое” и така беше регламентирана и нейната продължителност – до края на песента.

Следващото детско право, което се представи беше правото на децата да бъдат с мама и татко, но и задължението да слушат и уважават своите родители. Деца и родители танцуваха съвместно на музикалния фон на песента „Човекът без семейство не може да живее” и така непринудено и забавно отново се постигна активно взаимодействие между деца, родители и учители. Чрез игровия етюд „Болно дете” в изпълнение на една от майките и нейното момиченце, децата се насочиха към правото на медицинска помощ и задължението да опазват своето здраве. Точно в този момент използвах интерактивния метод „мозъчна атака” – децата получиха задачата да кажат много бързо какво си представят, когато чуят думата „здраве”. Помощник – възпитателят на групата записа на дъска всички отговори. Интеграция между образователното направление „Социален свят” и образователно направление „Музика” този път постигнахме чрез изпълнението на песента „Зеленчуци който не яде”.

Една от най- трудните задачи в ситуацията беше изработката от деца и родители на трите постери „Здраве”, „Доброта” и „Лабиринти”. Трите майки в ролята на учителки направиха преценка на работата на групите и се справиха много добре.

Най- голяма емоция за децата донесе изненадата – награда – рисуване с боя и ръце на бяло платно. Всяка майка имаше възможността да избере любим цвят за оцветяване на ръчичката на своето дете и заедно – родител и дете отпечатаха на платното малката детска ръчичка като символ на тяхната привързаност, любов и всеотдайност, като знак на равнопоставеност и взаимно зачитане на човешките права и задължения. Този момент от педагогическата ситуация беше най- вълнуващ и най- силен, това беше кулминацията на педагогическото взаимодействие между деца, родители и учители. За обобщаване на знанията за правата и децата беше представена и мултимедийна  презентация по темата от една от активните майки. За финал всички деца, подредени в кръг казаха по едно от детските права, което им е направило най-голямо впечатление.

Ситуацията завърши емоционално, така както и започна – с песен за правата на децата.

Считам, че това е една успешна педагогическа практика, независимо от рисковете, които бяха поети преди нейното осъществяване – както е известно прилагането на интерактивни методи и технологии крие опасност от нарушаване на дисциплината при провеждане на различните игри, при голямата мобилност на ситуацията, води до непредвидени реакции от страна на родителите  като например отказ от участие поради притеснение. Всеки учител заслужава да търси и намира нови и различни предизвикателства в педагогическата си дейност, да проявява творчество и да експериментира, да осъществява нестандартни мечти и идеи, да постига заслужени успехи и очаквани резултати.

Описаната открита педагогическа ситуация на тема „Правата на децата” е филмирана и ще участва в националния конкурс за добри педагогически практики в детската градина „Другата страна на едно вълшебно огледало”.

Имало едно време една стара свиня, която имала три малки прасенца и понеже нямала достатъчно храна за тях, тя им казала, че е по-добре да тръгнат по света да си търсят щастието.

Първо тръгнало най-голямото прасенце. И като припкало по пътя, срещнало един човек, който носел сноп слама. Много учтиво то помолило:

— Бъдете така добър, господине, дайте ми тази слама да си направя къща.

Като видял колко възпитано е прасенцето, човекът му дал сламата и то се заловило за работа и си построило хубава къща.

Когато къщата била готова, случило се да мине един вълк.

Той видял къщата и надушил прасенцето вътре.

Почукал на вратата и казал:

— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!

Прасенцето надзърнало през ключалката, видяло грамадните му лапи и отговорило:

— Не! Не! Не! И върха на зурличката ми няма да видиш!

Вълкът се озъбил и казал:

— Тогава ще пухтя и ще духтя, докато съборя къщата ти!

И наистина запухтял и задухал и къщичката се разхвърчала.

А вълкът изял прасенцето и продължил пътя си.

После и второто прасенце тръгнало и срещнало един човек, който носел наръч клонки, и учтиво го помолило:

— Бъдете така добър, господине, дайте ми тези клончета да си направя къщичка.

Като видял колко възпитано е прасенцето, човекът му дал клонките; и прасенцето се заловило за работа и си построило хубава къщичка.

Случило се, че когато къщичката била готова, вълкът минал край нея, видял я и надушил вътре прасенцето.

Почукал на вратата и казал:

— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!

Прасенцето надникнало през ключалката, видяло големите зъби на вълка и отговорило:

— Не! Не! И върха на зурличката ми няма да видиш!

Вълкът се озъбил и казал:

— Тогава ще пухтя и ще духтя, докато съборя къщичката ти!

И наистина задухал и запухтял, и къщичката се разхвърчала.

Вълкът изял прасенцето и продължил пътя си.

Накрая и третото прасенце тръгнало и срещнало един човек, който носел куп тухли, и учтиво го помолило:

— Бъдете така добър, господине, дайте ми тези тухли да си направя къщичка.

Като видял колко възпитано е прасенцето, човекът му дал тухлите и прасенцето си построило хубава къщичка.

И така се случило, че когато къщичката била готова, минал вълкът, видял къщичката и надушил вътре прасенцето.

Пак почукал на вратата и казал:

— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза!

Прасенцето надникнало през ключалката, видяло грамадните очи на вълка и отговорило:

— Не! Не! Не! И върха на зурличката ми няма да видиш!

— Тогава ще пухтя и ще духтя, докато съборя къщичката ти! — озъбил се вълкът.

И пак пухтял и духал. И пак пухтял и духал. И пухтял, пухтял и духал, духал, но къщичката не се съборила. Накрая така се задъхал, че не могъл вече ни да пухти, ни да духти. Тогава помислил малко и казал:

— Прасенце! Знам една нива, където винаги има чудесни репи.

— Наистина ли? — попитало прасенцето. — И къде е тя?

— Ще ти я покажа — казал вълкът, — ако си готово в шест часа утре сутринта, ще дойда да те взема да отидем заедно на нивата на Смит и ще си наберем репи за обяд.

— Много ти благодаря — казало прасенцето. — Ще бъда готово точно в шест часа.

Но прасенцето не се оставило да го измамят, то станало в пет часа, изтичало до чифлика на Смит, извадило си репи и вече закусвало с тях в дома си, когато вълкът почнал да хлопа на вратата му и да вика:

— Прасенце! Прасенце! Готово ли си?

— Готово ли? — казало прасенцето. — Какъв мързеливец си ти! Аз ходих на нивата и вече се върнах и сега имам пълна паница с репи за закуска.

Вълкът почервенял от яд, но решен да изяде прасенцето, отговорил безгрижно:

— Радвам се, че ти харесват, но знам нещо по-вкусно от тях.

— Наистина ли? — казало прасенцето. — И какво е то?

— Едно чудесно ябълково дърво в градината на Мери с най-сочните и най-сладките ябълки. Ако си готово в пет часа утре сутринта, ще дойда да те взема и да си наберем заедно ябълки.

— Много ти благодаря — казало прасенцето. — Сигурно ще бъда готово точно в пет часа.

Но на сутринта то рано-рано се разбързало и още нямало четири часа, когато тръгнало да си набере ябълки. Но и вълкът не се оставил втори път да го измамят и тръгнал също в четири часа. Прасенцето било напълнило едва до половината кошничката си, когато видяло вълкът да се задава по пътя, облизвайки уста.

— Здравей! — казал вълкът. — Вече си тука! Рано пиле! Хубави ли са ябълките?

— Много са хубави — казало прасенцето. — Ще ти хвърля една да опиташ.

То я хвърлило толкова далече, че докато вълкът я догонил, прасенцето успяло да скочи долу и да избяга в къщи с кошничката си.

Вълкът бил страшно разгневен. Но на другата сутрин отишъл до къщичката на прасенцето и с меден глас му казал:

— Прасенце! Прасенце! Ти си толкова умничко, че искам да ти купя армаган. Ако искаш да отидем заедно на панаира днес след обяд и ще си го получиш.

— Много ти благодаря — казало прасенцето. — Кога ще тръгнем?

— Точно в три часа — казал вълкът. — Гледай да бъдеш готово.

— Ще бъда готово преди три — подхилило се прасенцето.

И наистина било. То тръгнало същата сутрин, отишло на панаира, люляло се на люлка, много се забавлявало, купило си бутало за масло и припнало към дома си много преди три часа. Но точно когато стигнало върха на хълма — какво да види, — вълкът се изкачвал насреща му, задъхан и почервенял от гняв.

Нямало къде да се скрие освен в буталото за масло; намъкнало се вътре и тъкмо да го захлупи, буталото почнало да се търкаля надолу по хълма — тамбур-ламбур, тамбур-ламбур!

Разбира се, прасенцето заквичало вътре, а когато вълкът чул писъците и видял буталото да се търкаля срещу него — тамбур-ламбур, тамбур-ламбур — така се изплашил, че си подвил опашката и търтил да бяга.

Но все пак бил твърдо решен да си хапне прасенце за обяд, затова на другия ден отишъл до къщичката на прасенцето и се извинил, че не могъл да удържи обещанието си да отиде на панаира, защото нещо страшно, ужасно, кошмарно се спускало насреща му със страшен шум.

— О! — казало прасенцето — това трябва съм било аз! Скрих се в буталото, щом те видях да идваш, а то се търколи! Съжалявам, че съм те уплашил!

Това вече било твърде много. Силно разгневен, вълкът започнал да се върти около къщичката и да се кълне, че ще влезе през комина и ще изяде прасенцето за вечеря. Но докато се катерел до покрива, прасенцето наклало силен огън и сложило върху него един казан, пълен с вода, да заври. И когато вълкът започнал да се спуща през комина, прасенцето вдигнало капака и, „пльок“, вълкът паднал във врящата вода.

Прасенцето захлупило пак капака, сварило вълка и го изяло за вечеря.