Брой 2

БРОЙ 2 / ФЕВРУАРИ 2021 Г.

Детската агресия

Факт е, че децата ни понякога се държат агресивно.
Те се сърдят, крещят, удрят, хвърлят и блъскат.
И това започва да се случва още в най – ранна възраст.

Първият импулс на възрастните в такива моменти е да се опитат да прекратят лошото поведение. Като накажат детето, за да му покажат, че така не бива и за да не се повтаря това в бъдеще.

Представете си, че детето ви удря друго дете, защото то му е дръпнало играчката. Представете си, че се скараме на детето, или го накажем. Към първоначалния гняв от отнетата играчка ще се прибави още гняв, обида, и най – вероятно детето ще ги пренасочи към родителя. В резултат лошото поведение не само, че не е прекратено, а и има вероятност да ескалира до огромен скандал.

Какво да правим в такъв случай?

Нека го погледнем по следния начин. Общото за всички форми на агресивно поведение е следното: агресивното дете изпитва в този момент някаква негативна емоция. Може да се е почувствало обидено, ядосано, уплашено, засрамено. Всяка емоция от негативния спектър е способна да предизвика агресивно поведение в децата (това се отнася и за възрастните).

Грешката, която се прави обикновено, е че се опитваме да се справим с лошото поведение, без да сме се справили с емоцията, която го предизвиква и която е в основата му. Колкото по – силна е емоцията, толкова по – неефективни са опитите за ограничаване на лошото поведение. Хората не могат да контролират появата на емоции. Те просто се появяват в резултат на нашето отношение към случващото се наоколо. Хората обаче могат да контролират начина, по който ги изразяват.

Потребността да се изрази емоцията, която напира отвътре, е абсолютно нормална. Нещо повече, трупането на негативни емоции е нездравословно. Децата реагират първосигнално, защото не разполагат с други начини да изразят чувствата, които бушуват в тях. Ролята на възрастните е, не да ги наказват и да се опитват да ограничат изразяването на тези чувства. Тяхната роля е да ги научат как да се справят с тях, без да нараняват околните.

Как да учим детето на това?

Първо, ще помогнем на детето си да се справи с емоцията си, ако му покажем, че разбираме как се чувства то в момента. Това става съвсем просто – като назовем с думи емоцията, което виждаме, че изпитва. Например: „ Виждам, колко много се ядоса (обиди, уплаши – тук просто трябва да „разчетем“ емоцията на детето си), че ти дръпнаха играчката от ръцете.“ Толкова. Няма нужда в този момент да го критикуваме, че се държи неподходящо, или да го съветваме. В този момент най-важно е детето да се преживее като разбрано. (В случаите, когато детето проявява физическа агресия, е необходимо да я прекратим- твърдо, но внимателно.)

Ако детето ви започне да разговаря с вас за случилото се, изслушайте го търпеливо, отново без да критикувате. Ако не, гушнете го, ако позволява или просто го изчакайте да се успокои. Ако устоите на изкушението да го поучавате или наказвате в този момент, когато детето се успокои, ще усетите неговата благодарност.

Второ, едва след като детето се е успокоило, то е способно да чуе това, което имате да му кажете. Това е и моментът, в който поставяте граници и норми на поведение: какво не можем да правим, дори да сме ядосани, и какво е позволено.

Какви позволени начини за изразяване на гнева можем да предложим на децата си? Ето някои от тях:

На първо място, това са думите. Нека детето ви научи, че когато е ядосано, може да го каже, дори да го изкрещи, с думички! На второ място са позволените действия. Много ефективна техника за вкъщи е да му дадете лист и химикал и да му кажете: Виждам, че си ядосан, покажи ми колко много е това! Може да има детска боксова круша, която да удря, или куп вестници, специално определени, които да къса – тези методи са особено подходящи, когато децата са малки и още не умеят добре да се изразяват вербално.

Така чрез действието – късане, драскане с химикал върху листа, удряне на боксовата круша, или възглавница, скачане върху празен кашон – то разтоварва своята разрушителна енергия, но без да наранява никого. (Ако ви се е случвало понякога да искате да треснете силно вратата след себе си, или дори да строшите нещо в пода, ще разберете за каква разрушителна енергия става въпрос.) Правилото е, че думите, както и действието разтоварват емоцията, и намаляват нейната интензивност.

И накрая, нека да помним, че децата учат от това, което им показваме, а не от това, което им казваме.

В последна сметка нещата пак опират до нас, родителите. Ако им казваме, че не е хубаво да се крещи или обижда, или удря, а ние самите постъпваме по този начин, това няма да е ефективно. Тоест, трябва да се замислим как реагираме ние, когато сме им ядосани и какво виждат и учат те от нас? Ако нямаме здрави умения за справяне със собствените емоции, трябва да започнем от нас самите.

Източник https://pedagogika.bg/

Видео интервю с Валери Антонов Людмилов от четвърта възрастова група в ДГ „Незабравка“ – Бяла Слатина

Месец февруари , известен като „Малък Сечко“ беше посветен на една паметна дата – 19 февруари – гибелта на Васил Иванов Кунчев – Левски. ДГ „Незабравка“ беше виртуален домакин на педагогическа визита на тема: „Формиране на граждански и патриотични позиции у децата на 6 години“. Насочихме се към тази тема, за да изведем на първи план патриотичното възпитание на децата и наред с тяхното отглеждане, обучение и социализиране да формираме активна гражданска позиция, изразяваща се в уважение, преклонение и почит към личността на един велик българин – Левски. Основахме се на Държавният образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Водещо беше гражданското образование, като в детската градина то е сведено до минимум и представено в достъпна за децата форма. Основните цели на гражданското образование са: разбиране и отстояване на общочовешките ценности, осъзнаване и ценене на своята културна идентичност, възпитание в демократични ценности. Държавният образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование се осъществява във всички възрастови групи на детската градина, интегрирано с обучението по всички образователни направления, както и в допълнителните форми на педагогическо взаимодействие.

Педагогическата визита се състоеше в две части :

Допълнителна форма на педагогическа ситуация, предавана на живо в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез групата „По стъпките на Апостола“, проведена в 4 група „Мечо Пух“. Главните действащи лица бяха екипа на групата – старши учители Наджибе Калеева , Диана Никовска и помощник-възпитател Красимира Ганчева. Основната цел беше да се представи играта със състезателен характер като средство за стимулиране на познавателната активност у децата. Използвани бяха и символите за определяне на националната ни идентичност – химн на Република България и знаме. Състезателният характер на играта провокира в децата желание за участие, изява, успешно представяне и показ на знания за личността на Левски. Усещането за отборност кара децата да подхождат емоционално и да пресъздават своите знания, които ще останат трайно в паметта им. И най –важното Апостола се превръща в пример за подражание за тях. Самото състезание е кулминационната точка и демонстрация на знания и умения от децата за Васил Левски. Чрез поредица от разкази, картини, драматизация на разказа „Апостолът в премеждие“, прожекция на филм за живота и делото на Дякона по естествен и достъпен начин, децата се запознаха с него. Затова и песните, които изпяха бяха заучени с лекота и желание. Детската градина има традиция при отбелязването на тази паметна дата и посещение на СУ „Васил Левски“ – Бяла Слатина, поднасяне на венци и цветя пред паметника пред училището, участие в състезанието „Лъвски скок“, съвместно с учениците от Първи клас. Но в днешно време това е невъзможно и се налага да използваме средствата на различни интерактивни техники и технологии, като презентации, образователни игри. И не на последно място за успешната реализация на играта със състезателен характер допринесе и организацията на материалната среда в детската група, националните носии на деца и възрастни. Обличането на национална носия е повод за гордост, че сме българи и изпълва всички с едно особено чувство за принадлежност към род и родина, произтичаща от дълбока древност.