БРОЙ 1 / ЯНУАРИ 2025 Г.

ПЕДАГОГИЧЕСКА АКАДЕМИЯ ЗА РОДИТЕЛИ

 

Отговорността да бъдеш родител – приятел или враг на своето детето

В днешно време никой не се съмнява, че семейната среда играе основна роля за доброто личностно и социално функциониране на едно дете. Връзката между детето и родителите започва да се изгражда още от раждането. Тя помага на детето да стане такова, каквото иска.. Ролята на родителите е да задоволяват основните потребности на децата си, а именно, доверие, сигурност, обич и топлина, закрила и подкрепа, значимост и уважение. Общуването с родителите помага на детето да овладее много от техните ценности и възгледи и ги превръща в част от своя свят. Самооценката и осъзнаването на собствения Аз започва с оценката на родителите.

Най-доброто, което родителите могат да направят е да обичат децата си безрезервно. Тази любов полага основите за изграждане на собствената идентичност.

Трите части на отговорното възпитание  – Любов, дисциплина, ограничения

Няма човек, който да не знае коя е най-голямата потребност на човека, а именно – да бъде приет и обичан такъв, какъвто е. Съвсем естествено, всички родители обичат децата си, но много деца и младежи не се чувстват значими, защото любовта, наставленията и ограниченията, които получават, не са последователни.

Какво означава да бъдеш отговорен родител?

Това е да имаш сериозно отношение към възпитанието на децата си.

Тези три страни на възпитанието трябва да бъдат в хармония помежду си. Важно е проявата на любов да бъде в комбинация с ограничения и дисциплина, в противен случай тя води до разглезване на детето и го подтиква към манипулиране на другите. От друга страна, ограниченията и дисциплината без любов водят до двуличие и не възпитават у детето чувството за отговорност. Ограниченията са важни, те помагат на детето да научи правилата на съвместния живот. Детето има нужда да бъде ограничавано, тъй като в представите си то вижда хаос, който не може да контролира и това повишава тревожността му. Отговорният родител поставя пред детето ясни граници и следи за тяхното изпълнение. С нарастването на умението му и на способността му да се контролира, отговорността постепенно се прехвърля върху него. Любовта е израз на одобрение към детето, но по такъв начин, че то да разбира, че е обичано и прието такова, каквото е. За него е важно да знае, че доставя радост на близките си.

  • Прегръдките и физическата близост дават на детето сигурност. Когато го утешавате и успокоявате, то ще се научи да освобождава отрицателните си емоции, без да изпада в прекалена скръб.
  • Безрезервната любов на родителите помага на детето да изследва с доверие обкръжаващата го среда и своите умения.  Родителите трябва да действат достатъчно последователно и обясняват основанията за поставените от тях ограничения, така детето ще се научи какво може да прави, какво не може да прави и какво може да прави само при определени обстоятелства..
  • Родителите, които са близки отношение с децата си са заслужили с любовта си своето право да поставят граници.  На детето му е по-лесно да приеме ограниченията и да ги спазва. То трябва да вярва, че родителите му са на негова страна.
  • Детето проверява всяко ограничение със съпротива. Когато родителите не допускат детски бунт или опитите да бъдат манипулирани, то разбира, че неговата ярост няма да помогне, че е само едно обикновено момче, а не цар без ограничения, който може да защитава своя трон..
  • Чрез лошото си поведение неограничаваното дете пита: ”Никого ли не го е грижа за мен, че не си прави труда да ми забрани нещо?”. Детето търси внимание, любов и ограничения, за да е спокойно, че някой го е грижа за него. Важно е детето да бъде поощрявано тогава, когато се държи добре.
  • Когато духът на играта се променя, детето се изправя пред отговорността да отговаря за последствията от поведението си. То трябва да разбере, че отговорността му не може да намалее вследствие на дълги обяснения или чрез бягство. Виновният не може да се спаси от последствията, трудностите и огорченията.
  • За някои от правилата може да се преговаря. Научаването им е по-лесно, ако нарушението им води до предварително известни последствия. Например несвършените домашни задължения намаляват сумата от джобните пари или ограничават позволените неща /гледане на телевизия, компютърни игри и т.н./
  • Контролът върху спазването на границите не е нито лесен, нито приятен. Малките деца се разстройват, по-големите заплашват или обвиняват. Те проверяват границите на нашето търпение и се докосват до слабите места на родителите. Приятно е да бъдеш добър и харесван, но когато родителите се поддадат на натиска на детето, то разбира, че чрез манипулация може да наложи волята си.
  • Старайте се да предвиждате бъдещите ситуации. Изпреварващото насочване подкрепя вярата на младежа в собствените му сили и повлиява поведението по-силно от наказанието.
  • Постоянно трябва да се следи дали поставените граници са актуални. Детето трябва да чувства, че му се гласува доверие и че справянето с проблемите е предизвикателство. Целта е отговорността за границите да се прехвърли от родителите върху детето до настъпване на пълнолетието му.

 

Родителски стилове

В началото на 60-те години на ХХ век психологът Диана Баумринд провежда задълбочено изследване, въз основа на което предлага три основни стила родителство – Авторитарен („Прекалено строг“), Либерален/Толерантен („Твърде мек“) и Авторитетен („Намерил мярката“). Тридесет години по-късно Елинор Маккоби и Джон Мартин предлагат четвърти стил – Безразличен („Хеликоптерно родителство“).

  • Авторитарният или строгият родителски стил се характеризира с много стриктни правила, които децата трябва да следват, без да се предоставя възможност за отклонение и да се обяснява защо съществуват. Авторитарните родители изглеждат студени и отхвърлящи, те се държат на дистанция от своите деца. За да упражняват контрол, те крещят, заповядват, критикуват и заплашват, очаквайки безусловно подчинение. Всички решения, засягащи децата, се взимат от родителите.
  • Последици: Децата на авторитарните родители се отличават със социална некомпетентност, те са тревожни, нещастни и с ниска самооценка. Слабо разчитат на себе си и са склонни да реагират с враждебност, когато са фрустрирани. Либералният/
  • Толерантен стил на родителство наричаме този, при който родителите са склонни да бъдат много снизходителни към децата си, държат се с тях като с равни или като с приятели. Поставените правила са много гъвкави и не са добре дефинирани, натоварват децата си с малко очаквания.
  • Последици:Родителите дават всичко от себе си, а накрая изграждат деца със слаб самоконтрол, които са социално некомпетентни. Децата имат нужда желанията им да бъдат задоволени незабавно и не изпитват уважение към другите.
  • Авторитетният („Намерил мярката“) родителски стил е най-успешният подход на възпитание. Той включва ангажираност и силно приемане, както и даване на подходяща автономия. Тези родители се наричат още „демократични“. Те са топли, чувствителни и внимателни, установяват приятни, емоционално удовлетворяващи взаимоотношения с детето, които му помагат да се изгради тясна връзка. В същото време родителите установяват разумен, непоколебим контрол, когато е необходимо. В общуването си с детето те дават обяснение за своите действия и поощряват децата сами да изразят своето мнение. Последици:  Авторитетния родителски стил цели да изгради у едно дете оптимистично настроение, самоконтрол, упорство, сътрудничество, висока самооценка, социална и нравствена зрялост и добро представяне в училище. Такива деца стават отговорни възрастни.
  • Безразличният („Хеликоптерно родителство“) родителски стил е най-неблагоприятният от гледна точка на децата. Безразличните родители се грижат децата им да имат храна и подслон, но предлагат твърде малко по отношение на отглеждането. Може да се каже, че изобщо отсъства стил на взаимоотношения в семейството. Небрежните родители не се интересуват от живота на своите деца. Те често са депресирани и емоционално откъснати, нямат време и енергия за децата си. В крайната си проява този родителски стил е форма на малтретиране на детето, наречена пренебрегване. Когато започне рано то разстройва всички аспекти на развитието, включително привързаността, познавателното развитие и емоционалните и социалните умения. Дори и да не се стига до крайност, децата и юношите демонстрират редица проблеми – слаба емоционална саморегулация, трудности в училище и антисоциално поведение. В далечният край на спектъра са т.нар. родители хеликоптери. Терминът описва родители, които вманиачено защитават децата си: непрекъснато ги наблюдават, винаги са до тях, за да са сигурни, че няма да се наранят.
  •  Последици: Децата се нуждаят от своите родители, и когато не получат грижи и внимание, те стигат до убеждението, че в живота на родителите им има много по-значими неща от тях. Тези деца нямат добро мнение за себе си, нямат цели, не се чувстват значими. Имат слаб самоконтрол и не могат да станат независими. Децата често изпитват страх, бунтуват се срещу родителите. Отличават се със слаба социална интелигентност.

Как да се научим да разбираме малките деца?

          Децата израстват докато преминават през различни етапи на развитие, в които се изгражда като личност. Наша главна задача като родители е да им предоставим среда и отношение, необходими за успешното им превръщане в завършени личности. Има основни моменти в отглеждането и възпитанието на децата, на които родителите би следвало да обърнат специално внимание.

  • Да зачитаме детето си. Това е изключително важен момент. Не бива да се отнасяте с детето все едно е по-ниско от вас самите. Детето също има нужда да се чувства уважавано.
  • Да не бъдем прекалено настоятелни. Много е важно да не се държите заповеднически, когато искате детето да направи нещо. Винаги доброто отношение води до по-добри резултати.
  • Разбиране чрез приказки. Малките деца не се вслушват в сухата материя. Те обичат приказки, вълшебства, те ги карат да мечтаят и развиват въображението им. Разбираме къде детето има интереси, от какво се страхува, какво го тревожи или го прави щастливо, посредством приказки, истории, притчи
  • Детето се учи най-добре чрез играта. Чрез тези игри детето показва в коя роля се чувства комфортно, коя роля избягва (може би има проблем там) и коя роля му е трудно да изиграе (защо?).
  • Не бива да се прекалява със забраните (НЕ-тата). Необходимо е родителя да обясни спокойно и търпеливо на детето защо не трябва да правят нещо. Обяснението о отговорът на въпроса “Защо не може?” е от съществено значение, за да не се предизвикат бурни реакции и инат.
  • Бъдете търпеливи. Докато не им се покаже кое е опасно и кое не, децата не знаят. Родителя е този, който го научава.
  • Научете детето си да говори за емоциите си. Така то ще може да изразява себе си, да не задържа прекалено много емоции, а да ги показва навън. Питайте го често “Как се чувстваш от това?”. Колкото повече му задавате този въпрос, толкова по-често то ще обръща внимание какво се случва вътре в него, и ще се научи да го изразява с думи. Така ще се чувства по-спокойно, че не задържа емоции в себе си, а вие ще знаете какво му е.
  • Винаги питайте детето си как е минал денят му. Този съществен момент кара детето да се чувства значимо, че някой се интересува от неговия свят. По този начин ще се научи да споделя, може да му дадете съвет как да реагира в дадена ситуация. Така то ще знае, че има на кой да разчита ако нещо му се случи (лошо или хубаво), и ще трупа опит.
  • Детето е такова, каквото е. И вие трябва да го приемете. Не очаквайте, че то ще се държи като вас или ваши роднини. Не го променяйте във всяка стъпка, нека изразява своята същност. За да може то да порасне и да приема хората около себе си такива, каквито са. Всеки човек носи своята различност и уникалност и прави света интересен. Не отнемайте това право на вашето дете.

Как поведението на родителите влияе на поведението на децата?

Всички знаем, че децата следват примера на родителите си, а не съветите им. В този смисъл, когато се наблюдава проблемно поведение при децата, първо родителите да обърнат внимание на себе си. Може би има нещо, което не правят както трябва, а очакват децата им да го правят правилно.  Децата имат силно развита интуиция и долавят колебанията в настроенията на родителите си. Това променя атмосферата в цялото семейство.

Като отговорни родители ние трябва да обръщаме внимание на собствените си чувства и тревоги, тъй като те влияят на децата ни и предизвикват поведение, което не е подходящо при възпитанието на деца.

Как да развием самочувствието на децата?

Децата със здраво самочувствие са по-уверени в себе си и по-лесно се справят с предизвикателствата. Изграждането на здраво самочувствие им помага да имат реалистична представа за себе си, да познават силните и слабите си страни, да се адаптират по-добре и да общуват по-лесно.

Мисленето на децата с позитивна самооценка е в стил: “Аз мога да се справя!”

Оставете детето да се учи чрез опита, да прави грешки. После обсъждайте ситуациите и давайте най-добрите решения.

Важна стъпка към повишаване на увереността е правото на избор. Всяко дете има нужда да упражнява правото си на избор. Дори и малко дете може да го прави. Например, искате да му дадете плод за следобедна закуска, дръжте в едната си ръка ябълка, а в другата – банан, след което го попитайте кой плод си избира. Така, вие ще сте доволни, че сте му дали определени, полезни неща, и детето ще е доволно, че е избрало само.

Колкото повече неща опитва детето, толкова повече ще разширява познанията си и ще повишава самочувствието си.

Семейството като система

Семейството функционира като един организъм и всяка промяна в член от семейството се отразява на останалите членове. Поради тази причина поведението на всеки един е важно.

Често се наблюдават емоционални и поведенчески симптоми при деца /тревожни разстройства, фобии, агресивно поведение и др./ Тогава хората се фокусират върху детето, а не обръщат внимание, че е много вероятно това да е симптом на семейството. Тези симптоми обикновено помагат на системата да остане в равновесие и да не се разпадне. В този смисъл емоционалните и поведенчески симптоми, както и употребата на психоактивни вещества сред децата трябва да се разглеждат като дисфункция на цялото семейство, а не като индивидуална характеристика.

Родителската отговорност включва следните права и задължения на родителите по отношение на техните деца (членове 1877—1920-В от Гражданския кодекс):

  • образование на децата чрез осигуряване на общо и професионално обучение, особено за деца с физически и умствени увреждания;
  • насърчаване, според възможностите на родителите, на физическото и умственото развитие на децата;
  • осигуряване на издръжката на децата и покриване на разходи, свързани с тяхната безопасност, здраве и образование;
  • представляване на децата;
  • изпълняване на ролята на управител на имуществото на децата със същата грижа, с която се управлява собствено имущество;
  • упражняване на родителските права по отношение на децата и определяне на местопребиваването на децата;
  • осигуряване на връщането на децата с прибягване до публичен орган, ако е необходимо, в случай че напуснат дома на родителите или са отведени от него;
  • вземане на решение относно религиозното образование на деца под 16-годишна възраст;
  • в зависимост от степента на зрялост на децата — вземане под внимание мнението им по важни семейни въпроси и признаване на самостоятелността им да организират сами живота си.

От друга страна:

  • децата имат задължението да се подчиняват на родителите си;
  • децата не могат да напускат дома на родителите си или дома, в който родителите им са предвидили те да живеят, нито могат да бъдат отвеждани от него;
  • родителите не са задължени да осигуряват издръжката на своите деца или да покриват разходите за тяхната безопасност, здраве и образование, доколкото децата сами могат да покриват тези разходи от доходите, свързани с тяхната работа, или от други доходи;
  • родителите могат да използват доходите от имуществото на своето дете, за да покриват разходите за издръжката, безопасността, здравето и образованието на детето, както и други нужди на семейния живот в рамките на разумното;
  • родителите не са задължени да бъдат поръчители в качеството си на управители на имуществото на своето дете, освен когато това се отнася за ценни книжа и е счетено за необходимо от съда предвид стойността на имуществото.

Родителството е нещо, което е сложно и невинаги е лесно. Децата могат да бъдат учители за своите родители. Учат ги на безусловна любов, на чистота и автентичност. Те са извор на радост, спонтанност и въображение, както и уникален пример за присъствие тук и сега.

Изготвил: ст.учител Н.Калеева

ПРОЕКТ „СИЛЕН СТАРТ“ В ДГ „НЕЗАБРАВКА“

Дейност 1: Повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, вкл. нови в системата учители, за осъществяване на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, вкл. социално-емоционалното учене в детските градини, в т.ч. техни яслени групи и училища с групи за задължително предучилищно образование, както и обучения на непедагогическия персонал за подпомагане на обучението, в съответствие с утвърдени програми за професионалното и кариерното им развитие.

По Дейност 1 трима педагози от ДГ „Незабравка“ участваха в обучение с продължителност 32 академични часа на тема: „Прилагане на карта за функционална оценка на индивидуалните потребности на децата със СОП и с хронични заболявания и във връзка с прилагането на „Международната класификация на функционирането на човека, уврежданията и здравето на деца и юноши.“ Това са: Мария Петкова Димитрова – главен учител, Петя Петрова Соколова – старши учител и Радка Тодорова Михайлова – старши учител. Те получиха удостоверения с 2 квалификационни кредита за своето участие в обучението.

 

РОДИТЕЛИ, ПРОЧЕТЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ:

Зимна приказка

 

От сутринта падал сняг. Мечо седял на пънче в края на гората с вдигната глава, броял и облизвал падналите на носа му снежинки.

Снежинките падали, сладки и пухкави, и преди да кацнат се повдигали на пръсти. Ах, колко весело било това!

“Седмата” – прошепнал Мечо и предвкусвайки наслаждението, си облизал носа.

Но снежинките били омагьосани: те не се топели и оставали все така пухкави и в стомаха на Мечо.

“Ах, здравей гълъбче!” – казали шест снежинки на своята приятелка, когато се озовала редом с тях. – В гората все така ли е спокойно? Мечо все така ли седи на пънчето? Ах, какво смешно мече!”

Мечо чувал, че някой разговаря в стомахчето му, но не обръщал внимание. А снегът все падал, и падал. Снежинките все по-често се спускали на носа на Мечо, присядали и казвали с усмивка:“Здравей, Мечо!”

“Много ми е приятно! – отвръщал Мечо. – Вие сте шестдесет и осмата.” И се облизвал.

До вечерта изял триста снежинки и му станало така студено, че едва се добрал до бърлогата си и веднага заспал. И му се присънило, че той е пухкава, мека снежинка… И че се спуска на носа на някакъв Мечо и казва: “Здравей, Мечо!”, а в отговор чува: “Много ми е приятно, триста и двадесета…”
“Трам-та-ра-рам!” – засвирила музиката. И Мечо се завъртял в сладък, вълшебен танц, и триста снежинки се завъртели заедно с него. Те се мяркали отпред, отзад, отстрани и когато се уморявал, го подхващали и той се въртял, въртял, въртял…

Мечо боледувал цялата зима. Носът му бил сух и горещ, а в стомаха му танцували снежинки. И чак през пролетта, когато навън зазвънели капчуците и птиците долетели, той отворил очи и видял на табуретката Ежко. Ежко се усмихвал и помръдвал с иглички.

– Какво правиш тук? – попитал Мечо.
– Чакам да оздравееш! – отвърнал Ежко.
– Дълго ли?
– Цялата зима. Като научих, че си се наял със сняг, веднага преместих всичките си припаси при теб…
– И цялата зима стоя до мен на табуретката?
– Да, поих те с елова отвара и ти разтривах стомаха със слама…
– Не помня – казал Мечо.
– И още как! – възкликнал Ежко. – Цяла зима бълнуваше, че си снежинка. Така се страхувах, че ще се разтопиш напролет …

Сергей Козлов