БРОЙ 1 / ЯНУАРИ 2019 Г.

Съветите на леля маргарита – медицинска сестра 

Знаете ли какво пише на пръстена на Соломон? “И това ще мине”.

Ето няколко съвета, когато детето има симптоми на настинка и грип:

Оставете детето да лежи в добре проветрена, но приятно топла стая, затъмнете леко да не го дразни светлината, намалете шума. Говорете му тихо и нежно, приласкайте го, за да се чувства комфортно и спокойно. Ако температурата е висока, сложете тънки дрешки, за да може топлината да се излъчва по-лесно. При втрисане го завийте.

Не насилвайте детето да се храни, най-много да му докарате повръщане. Но да пие течности е задължително.

Детето с температура излъчва течности през кожата с потта и може да се обезводни, затова давайте според вкуса вода (най-добрата течност), чай (липовият смъква температурата, шипковият е богат на витамин С, а лайката дезинфекцира).

Освен това, топлината на чая засилва кръвообръщението в гърлото. Добър източник на естествени витамини са прясно изцедените сокове, например от ябълки, моркови, цитруси или микс.

Почистването на носа е важно за комфорта на детето, иначе не може да диша. Най-безобидното средство е физиологичния разтвор (вода с 0.9% сол), има го по аптеките като разтвор и спрей. Пръска се в нослето по няколко пъти, особено преди хранене и преди сън, за да може да спи.

При тежките случаи, когато секретът е много гъст и не може да излезе, се използват вакуумни помпи за бебетавключват се към прахосмукачката или такива, които извличат секретите от носа, като се изсмукват с уста от родителя. Спокойно, няма да ги погълнете, помпата има резервоар.

Ако детето кашля, не бързайте със сиропите. Кашлицата е естествен рефлекс и ако се потисне, може да се съберат секрети в белия дроб. И обратно, можем да разкашляме детето с прекалено даване на сиропи.

С какви лекарства първо да започнем?

Грипът, като всяка вирусна инфекция, не се влияе от антибиотици. Първите лекарства целят да доставят комфорт на детето, но не го лекуват. Това са лекарствата за сваляне на температурата и против болки, за отпушване на носа, против кашлица, витамини.

Средствата, които ще помогнат за лечението са имуномодулаторите. Продуктите, подпомагащи имунната система са толкова по-ефикасни, колкото по-рано се дадат, още при първите признаци на болестта.

Най-безобидни са хомеопатичните, производните на меда и билковите продукти. При първите симптоми дайте осцилококцинум, инфлуцид, енгистол, котешки нокът (саменто), ехинацея (едно от тях) според предпочитанията на детето. Прополисът също върши добра работа, има го на капки, спрей заедно с невен, таблетки за смучене.

Специфичното лечение на грипа е с „Тамифлу“ и „Реленца“. Те се прилагат при деца с тежки хронични заболявания, при които грипът е прекалено голямо изпитание.

Кога да заведем детето на лекар?

Независимо от тежестта на оплакванията, малките бебета трябва да бъдат прегледани. При тях имунната система е неукрепнала и са склонни към бързо влошаване.

За по-големите е необходим лекар, ако детето диша шумно и учестено, кашлицата не минава за повече от седмица, температурата е упорита, лимфните възли са увеличени, има болки в ушите, секретите от носа са гнойни (жълто-зелени), също и когато детето е необичайно отпаднало и се поти много.

Причини за детската агресия при 2-5 годишните деца – дискусия 

 

През месец януари се проведе вътрешна квалификация за агресията сред децата. Отговорник беше Таня Нешкинска – старши учител. Дискусията се проведе под формата на теоретична част, в която бяха разяснени причините за детската агресия и различните й проявления. Бяха представени съвети, които да помогнат за справянето с агресия в предучилищна възраст към родителите:

  1. Бъдете последователни;
  2. Изведете детето от ситуацията;
  3. Предложете на детето си насоки;
  4. Дайте време за осмисляне на случилото се;
  5. Уеднаквете действията си с другите възрастни, полагащи грижи за детето.

Общи причини за агресия при децата са:

  • Към генетичните фактори се отнасят: темпераментът и наследствените заболявания;
  • Към психологическите причини се отнасят факторите, влияещи на междуличностните отношения в семейството;
  • Към педагогическите причини за агресия може да бъде отнесена неправилната тактика на възпитание;
  • Към социалните фактори спада общото равнище на агресия в обществото.

Бяха проведени и тестове за ниво на агресивност на децата в детската градина.


РУБРИКА : РОДИТЕЛЮ, ПРОЧЕТИ НА ДЕТЕТО СИ.


Лада Галина 
Приказка за цветето и каменната ваза

 


В един есенен ден на площада поставиха каменна ваза. Дълго време тя стоя празна. Само дъждовете я миеха и полираха, докато заблести тъмният й гранит. Край близкия тротоар растеше клен. Той бе вече старо дърво и корените му сякаш при-пукваха от трамвая. По клоните му градските врабци си устройваха шумни сборища. Кленът изпрати подарък на каменната ваза няколко от своите красиви медножълти листа. Вазата ги прие твърде хладно — листата заплуваха в дъждовната вода, която се бе утаила на дъното й.

През зимата заваля сняг и вазата заприлича на огромна гъба. Врабчетата, почернели от саждите, кацаха по нея и се оплакваха от студа и глада. После отлитаха при клена да му кажат и на него колко е дълга зимата и как са гладни, горкичките, а никой не се сеща да им натроши малко хлебец. Така вазата дочака пролетта. Снегът се стопи и в нея остана само мътна вода, но и тя пресъхна от пролетното слънце.

Една сутрин, когато градското небе ярко синееше, а кленът развиваше младите си листа, градинарят напълни вазата с рохка пръст. После зася шепа семена на цветя. Априлският дъжд шуптеше в пръстта, а вазата забрави зимната си студенина и жадно поглъщаше слънчевите лъчи. Нали трябва да бъде топла като длан, защото в нея се гушеха и кълняха семената. Колкото и да бе мълчалива и сдържана, каменната ваза очакваше нетърпеливо цветята, които скоро щяха да поникнат. Какви ще бъдат те, ще се спират ли очите на забързаните хора върху крехката им хубост? Нали затова я поставиха тук — да развеселява площада.

— Събудихте ли се, семенца? — често въздишаше каменната ваза, а те дори не я чуваха, заети със своите грижи — да пускат коренчета, да източват нагоре стебълца.

Една сутрин първите цветчета цъфнаха. Те отвориха сини очи и се огледаха срамежливо. Първа ги забеляза една пчела, която кой знае какво търсеше по каменистите улици, обточени с релси и жици. Забръмча, зашумя припряно, трептенето минаваше по цветята и те натежаваха под опрашената й броня. Пчелата сладко се насмука от сладките им копринени биберони и отлетя към своята далечна къща. На другата сутрин във вазата затрептяха още много цветя като сини пламъчета. Когато пролетният вятър свирнеше в трамвайните жици, цветята се полюляваха и каменната ваза приличаше на планинско езеро. Толкова много синева беше събрана в нея.

След лакомата гостенка — пчелата — при каменната ваза дойдоха няколко деца. Те притичаха през площада, когато зелените лампи на светофара мигнаха приветливо.

— Вижте, вижте — извика най-голямото момиче — колко красива е станала вазата. А през зимата хората хвърляха в нея цигарени кутии.

— Како, откъсни ми едничко. Теменужки ли са? — запита момиченцето със сини като цветята очи.

— Не може. Това са незабравки, трябва да ги пазим.

— Незабравки, незабравки — запя момиченцето и пак се върна на тротоара.

„Незабравки. Добре, че детето ми каза какви са моите цветя“ — помисли си вазата и се заслуша в техния шепот. Така ги заобича, така беше горда с тях. Стопли се най-после каменното й сърце. Но радостта на вазата не трая дълго. Пак я наобиколи градинарят, който зася семената, но сега той не беше сам. С него вървеше един човек, който навярно беше много важен и учен, защото градинарят мълчаливо го слушаше.

— Тия дребни цветя не подхождат на голямата ваза — каза непознатият и заскуба крехките стебълца.

— Защо — възпротиви се градинарят, — още са в силата си.

— Ела в разсадника, ще ти дам други, по-хубави цветя — нареди непознатият, а където мина ръката му, остана проскубана и смачкана ивица.

Вазата потъмня от мъка. Край нея нахвърляха смачканите нежни незабравки, а в средата й посадиха едро цвете с безтрепетни червенооранжеви чашки. Цяло лято вазата не му продума, а цветето мълчеше, горделиво и недостъпно. Никой не знаеше името му, защото такива цветя не се отглеждаха в нашенските градини. Само градинарят го знаеше, но и той трябваше най-напред да го прочете, написано с латински букви. Децата вече не тичаха към вазата, кленът се любуваше на едрата си сянка. А вазата тъжеше за своята първа пролетна радост.

„Незабравки, мили незабравки — мислеше си тя, — как да ви забравя!“

Отново дойде есента. Кленът започна да изпраща на вазата медножълти листа. Но сега тя забеляза, че това не са подаръци за нея, защото такива листа се сипеха и по улицата, а хората стъпваха по тях. Поувехнаха червените чашки и на чуждоземното цвете, което нямаше нито мирис, нито име. Градинарят дойде и го изтръгна от пръстта.

— Как се казваш? — попита го вазата. — Съжалявам, че се разделяме непознати. Все пак изпълнявах дълга си към тебе.

Цветето нищо не отговори, навярно не разбираше езика на камъка.

Минаха дни и вазата осъмна под първия пухкав сняг. Тя беше заледена, но щастлива — в пръстта й спяха семена на нови незабравки, които пося щедрата ръка на градинаря.

Край