БРОЙ 4 / АПРИЛ 2019 Г.
Месец април е един от най – хубавите месеци, преход от зимата към пролетта, от студа към слънцето. Той е наситен с много светли празници, надежди, усмивки, радост и очакване. Така беше и в детската градина. Случиха се много интересни събития, които ще споделим с Вас, нашите читатели.
Тази учебна година ДГ ‘Незабравка” взе участие в 12 Национална научно-практическа конференция „Водим бъдещето за ръка”, която се състоя в гр. Русе от 15 – 17 април 2018 г. Тя има за цел да отговори на съвременните предизвикателства пред българското предучилищно образование чрез съхраняване и обогатяване на традицията, както и чрез популяризиране на добрия педагогически опит и творчески потенциал на учителя в детската градина. Задачата на конференцията е непрестанното повишаване на професионалната компетентност на предучилищните педагози в съответствие с потребностите, произтичащи от динамиката на науката, общественото развитие, промяната в нагласите и мотивацията за учене през целия живот. След класиране в РУО – Враца доклад на тема „Заедно в името на децата”, изготвен от директора на детската градина Мария Димитрова и ст. учител Виолета Славова беше презентиран на конференцията в секция №4, тематично направление „Интерактивни форми на взаимодействие детска градина – семейство – сътрудничество с родителите за създаване на позитивна, подкрепяща среда, благоприятна за стимулиране на индивидуалното и социалното развитие на детето”. Научен ръководител на тематичното направление беше доц. д-р Десислава Стоянова и се проведе в Русенски университет „Ангел Кънчев” – Корпус 2, зала 203.Истински спектакъл – феерия от красота, оригиналност и много труд ни представиха децата от детските градини в гр. Русе, което е доказателство за креативността, трудолюбието, всеотдайността ,търпението и безрезервната обич към децата на детските учители.
На 18.04. 2019 г. се проведе вътрешно институционална квалификация на тема „Спортуването – пътеводител на детското здраве и развитие”, практикум с отговорник старши учител Вергиния Иванова. Участваха всички педагози от детската градина, като след представения материал последва дискусия по темата и примерно занимателно раздвижване за децата в следобеден режим.
На 19.04.2019 г. по покана на пенсионерски клуб – Бяла Слатина, децата от 4 подготвителна група поздравиха възрастните хора с песни, танци и стихотворения за Лазар, Цветница и Великден. За своето участие те бяха наградени от председателката на пенсионерския клуб с яйца, лакомства, цветя и много аплодисменти. На този ден посетихме и „Голямото сърце”, което е монтирано пред община Бяла Слатина. То е предназначено за събиране на капачки за закупуване на кувьоз за АГ отделението в Бяла Слатина. Всички групи в детската градина прегърнаха инициативата и за кратко време бяха събрани много туби с капачки. Децата, учителките на 4 ПГ „Смехурани” и директора на детската градина имаха честта да изсипят събраните капачки в сърцето.
ДГ „Незабравка” кандидатства за 4 път по програмата за малки проекти „Аз дарявам, за да правя промяната”, администрирана от Сдружение „1 юни”, финансирана от Фондация „Америка за България” с проект „Ръка за ръка с технологиите”. На 27.03.2019 г беше подписан договор за 3 месечен срок за изпълнение на проекта/ от месец април – месец юни 2019 г./.Идеята е да се създадат съвременни условия за качество на дигиталния образователен процес в детската градина. Целта е децата от подготвителните групи да имат подготовка и равен шанс за използването на технологиите в училище чрез интерактивен кабинет. Наличието на оборудван кабинет ще създаде желание у децата за учебна дейност и допълнителен интерес към образователния материал, ще създаде условия за овладяване на знания под формата на интерактивни, образователни игри и развитие на детското внимание, логическо мислене, активност, любознателност и интелегентност. Много от децата в детската градина не разполагат с компютърна техника в домовете си и всичко, което научават е единствено и само в детската градина от учителите.Целевата група са 80 деца от подготвителните групи, като е предвидено участие и на децата от допълнителните бази в с. Соколаре и с. Тлачене.Предвидено е и активно участие на родителите, наши партньори и доброволни участници в проектните дейности. Планираните дейности включват встъпителна конференция, благотворително кино „Незабравка”, ремонтиране, освежаване и обзавеждане на кабинета, състезание „Кой е по -по –най?”, дискусия с родителите по темите за ИКТ и заключителни дейности, в които ще се открие кабинета, ще има постер-сесия и заключителна конференция.
На 23.04.2019 г. в ДГ „Незабравка” в ДГ „Незабравка”се проведе встъпителна конференция, на която се представи проекта , неговата основна цел, дейности и очаквани резултати пред учители, директори на образователни институции, родители. Гостите присъстваха и на Благотворително кино ‘Незабравка”, което беше с билети на цена 2.00 лв. Родителите и гостите имаха възможност да видят видео материали как децата от детската градина работят с електронни образователни продукти, интерактивни и компютърни игри. Беше събрана сумата от 200.00 лв., с която ще се закупят част от компютърните бюра.
На 25.04.2019 г. в с. Соколаре се проведе голямото боядисване на великденските яйца. То беше проведено в центъра на селото под формата на състезание с отбори – на детската градина, на кметството, на читалището и на пенсионерски клуб „Нов живот”. Яйцата бяха подсигурени от община Бяла Слатина. Децата от детската градина със старши учител Валери Вълчев и учител ДГ Искра Мухляшка подготвиха празнична програма по случай празника. Госпожа Мухляшка се превъплати във Великденския заек, като облече атрактивен костюм.Господин Валери Вълчев отговаряше за музикалното оформление и програмата, изнесена от децата. След като свърши изпълнението на децата те седнаха на предварително подготвени маси и столчета и оцветяваха великденски картинки.Леля Галя, леля Ели и г-жа Мухляшка боядисваха яйца и представляваха отбора на детската градина. Накрая всички отбори получиха по една шоколадова бонбониера, а децата шоколадови яйца, осигурени от кметство с. Соколаре, лично от г-жа Даниела Нинова. Наградите бяха връчени от Великденския заек / г-жа Мухляшка/.
В с. Тлачене децата и техните учители – г-жа Петя Соколова / учител ДГ/ И Радка Михайлова /ст. учител, както и леля Стела по покана на кметството участваха в празник, посветен на Великден. С прекрасните си изпълнения зарадваха всички присъстващи. И там се боядисваха яйца и центъра на селото беше изпълнен с хора, весел детски глъч и смях.
Децата и от основната сграда не останаха по-назад.По покана на община Бяла Слатина деца от 4 ПГ „Смехурани” със ст. учител Мариета Дамянова присъстваха на весел детски празник и дори сами боядисваха пъстри великденски яйца.
По инициатива на учителите от 2 възрастова група „Мечо Пух”- ст. учител Диана Никовска и учител ДГ Наджибе Калеева в двора на детската градина децата боядисваха яйца за Великден. Това беше изключително преживяване за децата, защото те излязоха от обичайната атмосфера на занималнята и попаднаха в една приказка. Навън, на зелената трева те се вълнуваха, забавляваха и радваха при шаренето на яйцата.
РУБРИКА : РОДИТЕЛЮ, ПРОЧЕТИ НА ДЕТЕТО СИ.
Безценното камъче
/Българска народна приказка/
Веднъж един овчар пасял овцете си на поляна край гората. Както си вървял след тях и им подвиквал, изведнъж видял, че гората е пламнала, а сред пращенето на запалените дървета се чували жални писъци. Навлязъл той по-навътре и видял на едно обгорено дърво да се гърчи змия и да вика:
— Спаси ме, овчарю, от огъня! Моля ти се! Щедро ще ти се отплатя!
— Не смея, ще ме ухапеш! — отговорил той.
— Подай ми тогава тоягата си! За нея ще се хвана!
Подал овчарят тоягата си, змията се увила около нея и той я извадил от огъня.
— Искам да ти се отплатя за това, че ме спаси! Почакай ме тук, на поляната. Аз ще отида в царството на змиите и скоро ще се върна! — рекла змията.
Тя тръгнала, а овчарят останал да чака на поляната. След час-два змията се върнала.
— Овчарю — казала тя и извадила от устата си едно светещо камъче, — това камъче е безценно! Него искам да ти подаря за това, че ме спаси. Каквото поискаш, на това камъче да се помолиш. То може да прави чудеса!
Взел овчарят безценното камъче, сбогувал се със змията и си тръгнал към къщи.
Скоро се оженил и се помолил на безценното камъче да му направи един хубав голям палат на брега на Дунав. Заживял той там със своята жена и мислел, че е щастлив. Но не след дълго една нощ жена му откраднала безценното камъче и избягала с друг мъж чак отвъд Дунава.
На сутринта овчарят се събудил и видял, че спи направо на земята. Нямало го вече красивия палат и той бил съвсем сам. Досетил се каква е работата, потъгувал известно време и като нямало какво друго да прави, сам си построил една колибка на брега на Дунав. И за да не живее сам, взел си едно куче и едно коте.
Един ден котето рекло на кучето:
— Виж колко тъжен е нашият господар. Искаш ли да намерим безценното камъче?
— Искам — отговорило кучето. — И на мене ми е много мъчно за него! Но какво да направим?
— Аз мога да намеря камъчето и да го взема — рекло котето, — но не мога да плувам добре като теб. Ако ме качиш на гърба си и преплуваме Дунава, аз ще взема безценното камъче.
— Добре! — съгласило се кучето.
Качило се котето на гърба на кучето и преплували реката. Повървели малко и видели един дворец. „Това сигурно е дворецът на нашия господар“ — помислили си те. И успели незабелязано да се промъкнат вътре. През един отворен прозорец видели жената на овчаря. В устата й нещо светело. „Това е безценното камъче“ — казали си те и започнали да се чудят как да го вземат. Когато жената заспала, котето натопило опашката си в оцет, сол и лют пипер и я прекарало по носа и устата й. Тя се събудила и започнала да киха и да плюе. Безценното камъче паднало от устата й и животинчето го грабнало. Отишло при кучето, двамата хукнали към реката и там котето се метнало на гърба му.
Ала като стигнали до средата на реката, кучето рекло:
— Дай да видя какво е това камъче!
Котето му отговорило:
— Сега не може! Ще го изпуснем във водата. Когато излезем на брега, ще ти го дам!
Ала кучето се заинатило:
— Или ми го дай, или ще те хвърля във водата и ще се удавиш!
Нямало какво да прави котето и му дало безценното камъче. Кучето го разгледало, ала щом посегнало да го върне, изпуснало камъчето и то паднало във водата.
Излезли котето и кучето на брега. Там ги чакал овчарят. А те плачешком отишли при него.
— Защо плачете? — попитал ги той.
— Намерихме безценното камъче, взехме го, но го изтървахме във водата — казали те.
— Не плачете! Нали се върнахте живи и здрави. При това камъчето вече не е у тях. Нека си стои в реката!
Близо до колибата на овчаря живеел един рибар. Овчарят един ден отишъл при него и си купил риба. Когато се върнал, дал една голяма риба на котето и кучето, тъй като били много изгладнели. И щом те разкъсали рибата, изведнъж блеснало безценното камъче.
Овчарят много се зарадвал и веднага се помолил на камъчето да му върне палата. Той тозчас се появил и тримата заживели доволни в него. А овчарят се оженил отново за едно много хубаво и добро момиче.
