ЗАКЛЮЧИТЕЛИ ДЕЙННОСТИ ПО ПРОЕКТ „ДЕТСТВО МОЕ“
На 28.03.2014г. от 10ч. в големия салон на читалище „Развитие“ – гр. Бяла слатина се състоя заключителният концерт на децата от танцова формация „Да танцуваме заедно“. Те очароваха публиката от деца, родители, учители и граждани със своите изпълнения на ромски, банатски и български народни танци. Сцената грееше от щастливи детски усмивки и красиви носии на различните етноси. Малките танцьори танцуваха пламенно под умелото ръководство на своите ръководители – Мариета Дамянова и Мариела Цонова – старши учители в ЦДГ“Незабравка“ – гр. Б. Слатина. Водещ на концерта беше Мария Димитрова – главен учител на детската градина. Между танците се изявиха и децата-участници в допълнителните дейности по български език и литература по проект „Детство мое“ с драматизацията на руската народна приказка „Маша и мечока“.
В картинната галерия на читалището беше подредена изложба от произведения на децата – участници в арт-ателие и клуб „Аз знам“. Рисунки, апликации, постери разказваха за мечтите и идеите , знанията и уменията на бъдещите първокласници от ЦДГ“Незабравка“
Заключителната пресконференция на проект „Детство мое“ се състоя на 11ч. в зала №6 на читалище „Развитие“ – гр. Бяла Слатина. Присъстваха г-жа Д. Кръстева – старши експерт по предучилищно възпитание към община Б.Слатина, г-жа С.Кръстева – председател на общинската структура на СБУ, Й.Цветкова – председател на читалище с. Соколаре, М. Иванова – директор на ЦДГ“Детелина“ – гр.Б. Слатина, П. Муташка – директор на ЦДГ“Радост“ – гр. Б. Слатина, Б. Тодорова – директор на ЦДГ“Червена шапчица“ – с. Габаре, учители от детски градини и начални училища, родители, представители на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б. Слатина, пенсионерски клуб – гр. Б. Слатина и др.
Директорът на ЦДГ“Незабравка“ – гр. Слатина г-жа Даниела Нинова презентира пред присъстващите целите, задачите и постигнатите резултати от изпълнението на проектните дейности. Освен подробна и точна информация по темата, тя представи и разнообразен доказателствен снимков материал, отразяващ най-важното от дейностите на целевите групи. Г-жа Нинова благодари на всички участници в проекта за усилията и постигнатите успехи, както и на общината за оказаните помощ и подкрепа. Изказванията на гостите дадоха висока оценка на резултатите от изпълнението на проект „Детство мое“ и изразиха пожеланията и надеждите на всички присъстващи за реализирането на нови проекти.
ФОТОГАЛЕРИЯ ЗАКЛЮЧИТЕЛЕНИ ДЕЙНОСТИ
ВЪНШНА КВАЛИФИКАЦИЯ ЗА ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ И ДИРЕКТОРИ НА ДЕТСКИ ГРАДИНИ В СЕЛО ЧИФЛИК
От 04.04.2014г. до 06.04.2014г. в луксозния хотел „Чифлика Палас” се проведе работен семинар за детски учители и директори на детски градини от община Бяла Слатина на тема „Детето в центъра на педагогическия процес”. Лектор на обучението беше г-жа Д. Костадинова – старши експерт по предучилищно възпитание към РИО- Враца. Към обучаващите се педагози се присъединиха и Боряна Петкова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности” и Дарина Кръстева – старши експерт предучилищно възпитание към община Б. Слатина. Работният семинар премина под формата на педагогически тренинг. Атмосферата беше много приятна, тъй като г-жа Костадинова успя умело да съчетае полезното със развлекателното и участниците се обучаваха с помощта на казуси, нагледни примери, обучителни игри, притчи, упражнения и др. Педагозите не бяха пасивни слушатели, а бяха активни участници в обучението. Резултатите се отразиха в интересни постери. Актуалните въпроси, които се дискутираха бяха следните:
- Децата на новото време – тенденции и педагогически предизвикателства.
- Образователните потребности на съвременното дете и организацията на педагогическия процес в детската градина.Условия за подбор на адекватни педагогически стратегии и подходи.
- Новата образователна парадигма. Роля и място на детето. Психолого-педагогическа подкрепа на детското развитие.
- Професионални предизвикателства към съвременния учител. Възможни решения за добри резултати.
- Добрата детска градина – анализ на текстови документи, групова работа, ситуативни игри, тестове и обучение с притчи.
- Детето в центъра на педагогическия процес – казуси от практикита и възможни ефективни педагогически решения.
Всички присъстващи на обучението получиха удостоверения за участие от името на кмета на община Б. Слатина – инж. Иво Цветков, които бяха връчени от Боряна Петкова – директор дирекция «Хуманитарни дейности» към Общинска администрация.
В свободното си време педагозите имаха възможност да се разходят сред природата, да се освежат в минералните басейни, да разговарят с колегите си за интересни неща, да потанцуват и да се освободят от напрежението и стреса на ежедневието.
Надяваме се, че за в бъдеще ще има много подобни изнесени обучения, които да ни разтоварят и заредят с нова положителна енергия и желание за работа и творчество.
Благодарим на г-жа Костадинова за интересното и ползотворно обучение! Тя безспорно е най-приятния, най-атрактивния и най-желания от учителите лектор.
Благодарим на община Б. Слатина за съдействието и подкрепата!
Благодарим на директорите на детските градини за перфектната организация!
РУБРИКА – Избрано от ИНТЕРНЕТ
Децата на новото хилядолетие/Жанет Димитрова – сътрудник на Фондация “Децата на бъдещето” – Остин, САЩ, 2005 г./
Имате ли дете, което:
…е честно, искрено и независимо;
…е много любознателно и не желае, нито пък е в състояние да се задоволи с дежурни отговори, ако не му дават усещането за истинност;
…е изключително чувствително;
…притежава изострено чувство за справедливост и собствена стойност;
…сякаш знае че е духовно същество, държи се достойно и е уверено в себе си;
…раболепието, самосъжалението, съзнанието, че е жертва, са му непонятни;
…не е срамежливо, знае какво му е нужно и защо е тук;
…усеща че всички неща са живи и често не може да бъде отделено от обекта на своето желание;
…не придава голямо значение на предметите, а цени “духа” в тях;
…не позволява да бъде ограничавано с отживели идеали и догми;
…не може да бъде накарано да извърши нещо, в което не вярва;
…не се оставя да го ръководят хора, чиито естетически възгледи се различават от неговите, така че дори натискът на обществото не ще го принуди да им се подчини;
…не се поддава на опити да му се внуши вина и да му се наложи наказание и дори не се впечатлява от подобен подход;
…не желае да бъде напъхано в никакви калъпи и схеми;
…иска да живее живота си според по-висши принципи и така, както го разбира; в противен случай се депресира, поддава се на саморазрушение и изпитва страх;
…в повечето случаи трудно се идентифицира с обичайните, разглеждани в училище теми и не вижда връзката между тях и в духовния живот,който за него е единственото мерило за нещата;
…средата му и в частност учителите го смятат за хиперактивно, бавноразвиващо се или просто “не съвсем в ред”?И т. н.
Ако отговорът на повечето въпроси е положителен има голяма вероятност детето да е от “новите” деца.
Наричат ги “нови”, защото са мостът към новия вид човек, който ще живее със съзнанието за духовната си същност.
Наричат ги “индигови”, защото умеят да се свързват с вътрешното си значение.
Тези деца изобщо не се нуждаят от родители, чиито представи за родителството са като досегашните. Училището, каквото е в момента, не им върши работа. Обществените структури не им вдъхват доверие. Сега идват като по поръчка, за да не ни оставят на мира, докато не променим себе си и света. Тук са, за да ни дадат шанс за израстване. Те са по-развити от повечето от нас и се уповават на интензивността на сърцата си. Твърде малко родители и възпитатели разбират спецификата на “новите” деца. Не се досещат, че към тях не може и не бива да се подхожда със старите поведенчески модели, със средствата на все още широко практикуваната у нас “черна педагогика”, нито – посредством легално изписани транквиланти и пр.
Новите деца/Казвам се Анелия и съм майка на две прекрасни и същевременно напълно различни деца. /
Кристалните деца
След „индиговите деца” се появи друго понятие, за да обобщи новите симптоми, които започнаха да се проявяват у родените след 2000 г. деца. Според Луи Карол, автор на първата книга за децата индиго, новите деца са кристалните – „индиговите с артистични наклонности”.
Според традиционната медицина, зачестяват случаите на аутични деца, дефинирани като кристални. Къде е истината? Критериите за диагностика на аутизма са еднозначни: аутистът живее в свой собствен свят, няма вътрешна връзка с обкръжението си и другите хора. Аутистите не говорят, тъй като те са безразлични към общуването. Ако сте имали контакт с кристални деца обаче, знаете, че са пълна противоположност на аутичните – те са най-бодрите, общителни, дружелюбни, чувствителни, добри и социално активни деца. И още една разлика – кристалното дете спонтанно помага на страдащите, а аутистът по-скоро не би го направил.
Чупливи ли са кристалните деца?
Трудно е за възрастните да открият златната пропорция в отглеждането и възпитанието на кристалните деца. Те са изключително сензитивни. Сетивата им работят с изострена чувствителност и затова не обичат силния шум, силната изкуствена светлина, тълпата и скандалите. Крясъците или агресивността ги нараняват вътрешно и затова те се затварят в себе си, за да се защитят. Ако възрастните около тях не им осигурят спокойна и сигурна среда, те се изолират все повече и отказват да контактуват с този агресивен, жесток и нараняващ свят. Така се стига до пълен разрив в общуването и можем завинаги да изгубим връзката с такова дете.
Проба – грешка
За жалост, в моя личен опит на психолог, преобладават случаите, когато отчаяни родители водят детето си, с което връзката – тънка като нишка – във всеки един момент може да се скъса. Тези деца са толкова уплашени, разочаровани и наранени, че изграждат стена към света – било с отказ да говорят, с аутични симптоми, алергии или излъчване на силна враждебност, която обаче никога не преминава в агресия. Защото те не са способни да наранят другите. Доста често такива деца изглеждат апатични и не изразяват чувствата си, за да не наранят другия и да му спестят евентуално разочарование.
„Езикът”, на който общуват кристалните деца, е трудно разбираем и много интуитивен. Необходимо е време и търпение, за да спечелим отново доверието им и да докажем, че наистина ги подкрепяме. Болшинството от възрастните не са готови за такива изпитания и трансформации на своите методи на възпитание и мироглед. Така или иначе, те се променят след време, но по трудния начин, след много страдания и вътрешни терзания за вина, самообвинение и отчаяние. В България преобладава тази горчива практика. Изключение са родителите, които се вслушват в своята интуиция и разчупват унаследените модели. Такива родители отглеждат детето си както им подсказва сърцето – с много любов и вяра, че то е чувствително и интелигентно, но крехко и уязвимо.
Индиговата „НЕ” и кристалният „ДА”
Моя приятелка има две деца. Дъщеря й, по-голямата от двамата, е индигова, а синът й е кристален. Кръстихме дъщеря й „Не”, а момчето „Да”. Бунтарката недоволстваше по всякакъв повод, отричаше всичко и повдигаше адреналина на родителите си. Вече порасна и насочи буйната си енергия към морска биология. Малкият „голям кристал”, с достолепие и абсолютно спокойствие посреща всички предизвикателства и създава усещането, че нищо не може да го разклати. Винаги започва изречението с „Да!” или „Може” и сякаш осветява пространството около себе си с покой и хармония. В негово присъствие човек се чувства вдъхновен, далеч от дребните проблеми на ежедневието и е готов, в тръпнещо очакване да получи послание свише или да отскочи нависоко, вътре в себе си. Когато ми гостува, това кристално момче разглежда картините в арт центъра и разпитва с такова внимание и интерес, сякаш това е най-важното нещо на света. Чувствам се като при посещение на царска особа, която изисква пълно отдаване и пълна концентрация, без това да ме изтощава или уморява. След това се чувствам откъсната от обичайните неволи на живота ни, носена в поток от вдъхновяващи мисли и идеи, които ни спохождат в много специални мигове на просветление.
Кристалните деца, според определението на Дорийн Върчу, автор на едноименната книга, са обгърнати от красиви, многоцветни, аури в пастелни оттенъци, подобни на ефекта от кварцовата призма. Можем да ги познаем по следното:
o В повечето случаи са родени след 1995 г.
o Имат големи изразителни очи.
o Изключително сърдечни са.
o Проговарят късно.
o Притежават изумителен музикален слух.
o За да общуват, използват телепатичните си способности.
o Имат здрава връзка с природата и животните.
o Проявяват се като лечители.
o Интересуват се от кристали и камъни.
o Отличават се с невероятна артистичност и креативност.
o Предпочитат вегетарианска храна и сокове.
Защо са тук?
Може би това е водещият принцип, който защитават кристалните деца – Сърцето е връзката с Бог, с висшата ни същност, с духовното ни начало и ако оставим то да ни напътства, животът ни ще е по-красив, по-хармоничен и пълноценен. Това е посланието на кристалните деца. Те, като индиговите, искат пълна промяна на реда и отношенията в света.
Кристалните деца имат много общи черти с индиговите. Те са много интелигентни, интуитивни и емпатични, но не са бунтари, а „омиротворители”. Правят всичко с личен пример и без много думи. Не обичат да са център на внимание, но присъствието им не остава незабелязано. Силното им излъчване създава усещането за общуване със зрял и мъдър човек, който може да ви успокои, да ви даде съвет, да ви утеши и да разсее всичките ви страхове и съмнения. В тяхно присъствие не ви идва наум дори да се държите като с дете, да се глезите или да казвате неща, в които не вярвате. Кристалните деца изискват пълни реформи в нашето общество, уважение към природата, равноправно зачитане на всички форми на живот на планетата Земя. Кротко и неумолимо изпълват живота ни и преобръщат неусетно мисленето, поведението и целия ни мироглед.
УЧАСТИЕ НА ТАНЦОВА ФОРМАЦИЯ ПО ПРОЕКТ „ДЕТСТВО МОЕ” И ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ГРУПА „МЕЧО ПУХ” В ТРАДИЦИОНЕН ОБЩИНСКИ КОНКУРС ЗА ИЗРИСУВАНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКО ЯЙЦЕ
На 19.04.2014г. /събота/ от 10,30ч. в ресторант „Скът” – гр. Б. Слатина се проведе традиционния общински конкурс за изрисуване на великденско яйце. Целта на конкурса е да се направят пролетните празници незабравими и вълнуващи като едновременно с това се предостави възможност на децата да показват и развиват своите заложби в областта на приложното изкуство, да се научат да почитат и възраждат традициите. Малките танцьори от ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина, участници в танцова формация „Да танцуваме заедно” по проект „Детство мое” бяха поканени от Боряна Петкова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности” към община Б. Слатина да танцуват докато децата от другите детски градини и училища изрисуват великденски яйца. Те с удоволствие изпълниха танците: „Доне, моме”, „Ръченица”, „Боряно, Борянке” и „Банатски сватбарски танц”. За доброто настроение на малките художници се погрижиха и децата от предучилищна група „Мечо Пух” с учители Мария Димитрова и Галина Георгиева, които изпълниха „Великденски танц”. На тържеството присъстваха техните родители, които с гордост се радваха на новата изява на децата си. Ръководството на ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина благодари отново на старшите учители и ръководители на танцова формация „Да танцуваме заедно” по проект „Детство мое” Мариела Цонова и Мариета Дамянова, както и на главния учител Мария Димитрова и старшия учител Галина Георгиева за огромния труд, търпение и упоритост, творчество и вдъхновение, които доведоха до успехите и резултатите, до удовлетворението и признанието. Детската градина получи грамота за участие във великденския празник от кмета на община Бяла Слатина – инж. Иво Цветков.
Община Бяла Слатина организира тържествено отбелязване на Деня на Земята в ресторант „Скът” на 22.04.2014г. от 16 часа. Общинският празник беше открит с „Великденски танц” в изпълнение на малките мажоретки от подготвителна за училище група „Веселите мечета” към ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина с учители Таня Нешкинска и Вергиния Иванова. Музиката за танца беше подбрана специално за деня на земята – песента „Жълто, синьо и зелено” от диска с детски песни на ЕКОПАК – организация за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Ефектните костюми на мажоретките бяха изработени от старшите учители Т. Нешкинска и В. Иванова от найлонови торбички, закупени от родителите. Танцът на мажоретките от ЦДГ”Незабравка” взриви публиката – всички присъстващи ентусиазирано ръкопляскаха и искрено се радваха на малките танцьорки. В празничната програма се включиха деца от всички детски градини на територията на общината с танци, песни и стихотворения. Ревюто „Еко-мода” беше един нестандартен и интересен начин за отбелязване на деня на земята. Представени бяха деца с оригинални костюми, изработени от отпадъчни материали. Насладихме се на принцеси в разкошни бални рокли, герои от приказки, карнавални костюми, народни носии и всички изработени от найлонови торбички и чували, хартия, картон, мрежи от картофи, опаковки от кафе и т. н. Участници в ревю „Еко-мода” от ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина бяха:
1. Мартин Тъмнишки, облечен с костюм „Магьосник”, който е изработен от полиетилен, подходящ е за карнавал, дизайнер на костюма е Мая Тъмнишка.
2. Слави Страхилов, облечен с народна носия, която е изработена от найлонови чували, подходяща е за народен танц, дизайнер на костюма е Валерия Петрова.
3. Борислава Тодорова, облечена с костюм „Балерина”, който е изработен от найлонови торбички, подходящ е за балет, дизайнер на костюма е Бойка Младенова.
4. Красимир Найденов, облечен с костюм „Зоро”, който е изработен от найлонови чували, подходящ е за карнавал, дизайнер на костюма е Ралица Христова.
Всички деца и дизайнери, участвали в ревюто получиха за награда грамота и саксийка с красиви теменужки от кмета на община Б. Слатина – инж. Иво Цветков.
Грамоти за участие получиха и всички детски градини, включили се с участие в тържеството, посветено на деня на земята.
ЦДГ»НЕЗАБРАВКА» – БЯЛА СЛАТИНА СЕ ВКЛЮЧИ АКТИВНО В НАЦИОНАЛНАТА КАМПАНИЯ „ДА ИЗЧИСТИМ БЪЛГАРИЯ ЗА ЕДИН ДЕН”
ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина се включи активно в националната кампания „Да изчистим България за един ден”, която се проведе в събота – 26 април. Мероприятието на ниво община се откри на площада пред читалище „Развитие” с танца „Жълто, синьо и зелено” на мажоретния състав към подготвителна за училище група „Веселите мечета” на ЦДГ»Незабравка» с ръководители старшите учители Таня Нешкинска и Вергиния Иванова. Децата танцуваха прекрасно – усмихнати и жизнерадостни. Бяха облечени отново със специалните си оригинални роклички, изработени от найлонови торбички. След своето изпълнение малките мажоретки се почерпиха с чай и шоколадови вафлички, осигурени от община Бяла Слатина. Те получиха и скромни награди за своя великолепен танц от ръководството на детската градина – книжка за оцветяване, комплект флумастри и красива спортна шапка, които много ги зарадваха. Кметът на общината – инж. Иво Цветков благодари лично на директора на ЦДГ”Незабравка” – г-жа Даниела Цветанова за чудесния мажоретен танц, който даде началото на доброто настроение на всички, които се включиха в инициативата „Да изчистим България за един ден”.
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ МАРИЯ ДИМИТРОВА – ГЛАВЕН УЧИТЕЛ НА
ЦДГ »НЕЗАБРАВКА» – ГРАД БЯЛА СЛАТИНА
Мария Петкова Димитрова е главен учител в ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина. Нежна и красива, винаги добронамерена и усмихната, тя е една от най-предпочитаните от родителите детска учителка. Мария е педагог с висше образование, образователно-квалификационна степен „Магистър”, четвърта ПКС. Тя има две специалности: предучилищна педагогика и начална педагогика.
– Госпожо Димитрова, отговорност или предизвикателство е да бъдеш главен учител на детската градина?
– Преди всичко е отговорност, но и предизвикателство. Отговорност е, защото си начело на учителския екип, трябва да си винаги подготвен, информиран, компетентен, да бъдеш в помощ на колегите, да си образец и пример за подражание. В същото време да си главен учител е и голямо предизвикателство, защото имаш възможност за творческа изява, за професионално усъвършенстване и израстване.
– Кажете ни, госпожо Димитрова, как успявате да спечелите любовта на децата, уважението на колегите и доверието на родителите?
– Любовта на децата не се печели, тя идва естествено и непринудено. Децата усещат дали ги обичаш и на любовта отговарят с любов. Уважението на колегите се печели с много труд, колегиалност и професионална етика. Най-трудно се постига доверието на родителите – трябва да си напълно откровен с тях, но винаги трябва да подчертаваш най-добрите качества и постижения на техните деца, а не изтъкваш недостатъците и неуспехите им.
– Ако обичате, опишете Вашето най-голямо професионално постижение.
– Според мен най- големият ми професионален успех е изнасянето на открита педагогическа ситуация на тема „Правата на децата” по проект „Детство мое” с активното участие на родителите на децата през месец декември 2013г.
– Какво Ви предстои в професионален план до края на учебната година?
– Аз работя в смесена група и в края на май предстои да изпратим бъдещите първокласници с тържество, освен това ще участвам с филмираната педагогическа ситуация на тема „Правата на децата” в национален конкурс „Другата страна на едно вълшебно огледало” . Предстои ми и представяне на доклад на международната конференция по предучилищно възпитание в Сандански през юни, който ще бъде публикуван в специалния сборник с материали от конференцията.
– Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли избрали отново учителския път и защо?
– Да, отново бих избрала учителската професия. Това е моят професионален път, детската градина е работното място, където се чувствам добре и съм полезна.
Обичам децата и работя с тях с удоволствие.
– Госпожо Димитрова, какво искате да пожелаете на приятелите на електронното списание „Незабравка”?
– На приятелите и почитателите на електронното списание „Незабравка” пожелавам от сърце здраве, късмет и много успехи.
РУБРИКА: РОДИТЕЛЬО, ПРОЧЕТИ НА ДЕТЕТО СИ:
Живяла някога една стара коза. Тя имала седем козлета и ги обичала, както майка обича децата си. Веднъж решила да отиде в гората за храна. Повикала козлетата край себе си и им рекла:
— Мили деца, аз отивам в гората. Пазете се от вълка! Влезе ли тук, ще изяде всички ви заедно с кожата и костите. Този злодей често се преобразява, но пак веднага ще го познаете по дрезгавия глас и по черните му крака.
Козлетата отвърнали:
— Върви в гората, мила майко, и не се тревожи; ние ще се пазим.
И старата коза тръгнала спокойно към гората.
Не минало много време, някой почукал на вратата и рекъл:
— Отворете, мили деца! Аз съм майка ви. Върнах се и донесох на всяко по нещо.
Козлетата познали вълка по дрезгавия глас и викнали:
— Няма да отворим, ти не си нашата майка. Тя има тънък и приятен глас, а твоят глас е дрезгав. Ти си вълкът.
Тогава вълкът отишъл при един бакалин и си купил голям тебешир. Изял го и гласът му станал тънък. После се върнал, почукал на вратата и рекъл:
— Отворете, мили деца! Аз съм майка ви. Върнах се и донесох на всяко по нещо.
Но вълкът бил сложил черната си лапа на прозореца. Козлетата я видели и викнали:
— Няма да отворим. Нашата майка няма черни крака като твоите. Ти си вълкът.
Изтичал вълкът при един хлебар и му рекъл:
— Ударих си крака, намажи го с тесто.
Хлебарят намазал лапата му с тесто. После вълкът отишъл при воденичаря и му рекъл:
— Посипи ми лапата с бяло брашно.
Досетил се воденичарят, че вълкът иска да измами някого и му отказал, но вълкът ревнал:
— Не сториш ли каквото ти казах, ще те изям.
Воденичарят се уплашил и посипал лапата му с бяло брашно. Да, такива са хората.
Вълкът отишъл за трети път пред къщичката на козата, почукал на вратата и казал:
— Отворете, деца! Аз съм милата ви майчица. Върнах се от гората и нося на всяко по нещо.
Козлетата викнали:
— Покажи ни първо лапата си, та да се уверим, че си нашата мила майчица.
Вълкът сложил лапата си на прозореца и козлетата като видели, че е бяла, повярвали и отворили вратата. Ала кой влязъл при тях? Вълкът. Изплашили се козлетата и бързо се изпокрили: едното под масата, второто в леглото, третото в печката, четвъртото в кухнята, петото в сандъка, шестото под мивката, седмото в кутията на огромния стенен часовник. Ала вълкът намерил едно по едно всичките и ги нагълтал цели-целенички; не намерил само най-малкото, което се било скрило в кутията на стенния часовник. Като се нахранил, потътрил се едва навън, легнал под едно дърво на зелената поляна и заспал.
Не минало много време и ето, че старата коза се върнала от гората. Ах, какво заварила! Вратата на къщичката зеела широко отворена, масата, столовете и пейките били прекатурени, мивката се търкаляла строшена на пода, а завивките и възглавниците били свлечени от леглото. Потърсила децата си, но не ги намерила никъде. Почнала да ги вика едно след друго по име, но нито едно не се обадило, Най-сетне, когато повикала най-малкото, чуло се тънко гласче:
— Мила майчице, аз съм в кутията на часовника.
Извадила го тя и то й разказало, че дошъл вълкът и изял другите шест. Можете да си представите колко плакала козата за клетите си рожби.
Накрая, сломена от скръб, старата коза излязла навън, а най-малкото козле подскачало край нея, Като стигнали до поляната, видели под дървото заспалия вълк. Той хъркал тъй силно, че клоните над него треперели. Старата коза го огледала от всички страни и видяла, че в издутия му корем нещо мърда. „Ох, помислила си тя, нима клетите ми рожби, които той е нагълтал за вечеря, още са живи?“
Тогава тя накарала козлето да изтича до къщи и да донесе ножицата, игла и конец, а после започнала да разпаря търбуха на звяра. Рязнала малко и веднага едно козле подало глава от дупката. Продължила да реже и шестте козлета изскочили едно след друго живи и здрави, понеже вълкът в лакомията си ги бил нагълтал цели. Ех, че се радвали всички! Почнали да галят милата си майчица и се разиграли като на сватба. Но старата коза рекла:
— Сега отидете да намерите големи камъни; ще напълним с тях корема на свирепия звяр, докато още спи.
Разтичали се седемте козлета, домъкнали камъни и почнали да ги пъхат в корема на вълка. Напъхали толкова, колкото можал да побере. После старата коза го зашила пак. И всичко станало толкова бързо, че той не усетил нищо и дори не помръднал.
Когато най-сетне се наспал, вълкът се изправил на нозете си. И тъй като бил ожаднял, решил да отиде до кладенеца да пие вода. Но щом тръгнал и се заклатушкал наляво-надясно, камъните в корема му почнали да се удрят един в друг и да тропат. И той ревнал:
Какво ли тропа и се мята
в корема ми и по червата?
Не съм изял май шест козлета,
а едри камъни проклети.
Като стигнал до кладенеца и се навел да пие вода, тежките камъни го повлекли надолу и той се удавил. Седемте козлета видели какво се случило, изтичали към кладенеца и се развикали:
— Вълкът умря! Вълкът умря!
Хванали се за ръце с майка си и заиграли весело хоро.