ЗАКЛЮЧИТЕЛИ ДЕЙННОСТИ ПО ПРОЕКТ „ДЕТСТВО МОЕ“

 

На 28.03.2014г. от 10ч.  в големия салон на читалище „Развитие“ – гр. Бяла слатина се състоя заключителният концерт на децата от танцова формация „Да танцуваме заедно“. Те очароваха публиката от деца, родители, учители и граждани със своите изпълнения на ромски, банатски и български народни танци. Сцената грееше от щастливи детски усмивки и красиви носии на различните етноси. Малките танцьори танцуваха  пламенно под умелото ръководство на своите ръководители – Мариета Дамянова и Мариела Цонова – старши учители в ЦДГ“Незабравка“ – гр. Б. Слатина. Водещ на концерта беше Мария Димитрова – главен учител на детската градина. Между танците се изявиха и децата-участници в допълнителните дейности по български език и литература по проект „Детство мое“ с драматизацията на руската народна приказка „Маша и мечока“.


В картинната галерия на читалището беше подредена изложба от произведения на децата – участници в арт-ателие и клуб „Аз знам“. Рисунки, апликации, постери разказваха за мечтите и идеите , знанията и уменията на бъдещите първокласници от ЦДГ“Незабравка“

 

 

 



Заключителната пресконференция на проект „Детство мое“ се състоя на 11ч. в зала №6 на читалище „Развитие“ – гр. Бяла Слатина. Присъстваха г-жа Д. Кръстева – старши експерт по предучилищно възпитание към община Б.Слатина, г-жа С.Кръстева – председател на общинската структура на СБУ, Й.Цветкова – председател на читалище с. Соколаре, М. Иванова – директор на ЦДГ“Детелина“ – гр.Б. Слатина, П. Муташка – директор на ЦДГ“Радост“ – гр. Б. Слатина,  Б. Тодорова – директор на ЦДГ“Червена шапчица“ – с. Габаре, учители от детски градини и начални училища, родители, представители на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б. Слатина, пенсионерски клуб – гр. Б. Слатина и др.

Директорът на ЦДГ“Незабравка“ – гр. Слатина  г-жа Даниела Нинова презентира пред  присъстващите целите, задачите и постигнатите резултати от изпълнението на проектните дейности. Освен подробна и точна информация по темата, тя представи и разнообразен доказателствен снимков материал, отразяващ най-важното от дейностите на целевите групи. Г-жа Нинова благодари на всички участници в проекта за усилията и постигнатите успехи, както и на общината за оказаните помощ и подкрепа.   Изказванията на гостите дадоха висока оценка на резултатите от изпълнението на проект „Детство мое“ и изразиха пожеланията и надеждите на всички присъстващи за реализирането на нови проекти.

ФОТОГАЛЕРИЯ ЗАКЛЮЧИТЕЛЕНИ ДЕЙНОСТИ


ВЪНШНА КВАЛИФИКАЦИЯ ЗА ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ И ДИРЕКТОРИ НА ДЕТСКИ ГРАДИНИ В СЕЛО ЧИФЛИК

От 04.04.2014г. до 06.04.2014г. в луксозния хотел „Чифлика Палас”  се проведе работен семинар за детски учители и директори на детски градини от община Бяла Слатина на тема „Детето в центъра на педагогическия процес”. Лектор на обучението беше г-жа Д. Костадинова – старши експерт по предучилищно възпитание към РИО- Враца. Към обучаващите се педагози се присъединиха и Боряна Петкова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности” и Дарина Кръстева – старши експерт предучилищно възпитание към община Б. Слатина. Работният семинар премина под формата на педагогически тренинг. Атмосферата беше много приятна, тъй като г-жа Костадинова успя умело да съчетае полезното със развлекателното и участниците се обучаваха с помощта на казуси, нагледни примери, обучителни игри, притчи, упражнения и др. Педагозите не бяха пасивни слушатели, а бяха активни участници в обучението. Резултатите се отразиха в интересни постери. Актуалните въпроси, които се дискутираха бяха следните:

  1. Децата на новото време – тенденции и педагогически предизвикателства.
  2. Образователните  потребности на съвременното дете и организацията на педагогическия процес в детската градина.Условия за подбор на адекватни педагогически стратегии и подходи.
  3. Новата образователна парадигма. Роля и място на детето. Психолого-педагогическа подкрепа на детското развитие.
  4. Професионални предизвикателства към съвременния учител. Възможни решения за добри резултати.
  5. Добрата детска градина – анализ на текстови документи, групова работа, ситуативни игри, тестове и обучение с притчи.
  6. Детето в центъра на педагогическия процес – казуси от практикита и възможни ефективни педагогически решения.

Всички присъстващи на обучението получиха удостоверения за участие от името на кмета на община Б. Слатина – инж. Иво Цветков, които бяха връчени от Боряна Петкова – директор дирекция «Хуманитарни дейности» към Общинска администрация.

В свободното си време педагозите имаха възможност да се разходят сред природата, да се освежат в минералните басейни, да разговарят с колегите си за интересни неща, да потанцуват и да се освободят от напрежението и стреса на ежедневието.

Надяваме се, че за в бъдеще ще има много подобни изнесени обучения, които да ни разтоварят и заредят с нова положителна енергия и желание за работа и творчество.

Благодарим на г-жа Костадинова за интересното и ползотворно обучение! Тя безспорно е най-приятния, най-атрактивния и най-желания от учителите лектор.

Благодарим на община Б. Слатина за съдействието и подкрепата!

Благодарим на директорите на детските градини за перфектната организация!



ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина организира летен лагер на море за деца и родители в плевенска база
в гр. Обзор от 10 август до 20 август 2014г. Цената за едно лице за 10 дни е 140 /Сто и четиридесет/лв. Записваме всяко дете с родител-придружител. Освен деца и родители за лагера може да се записват и външни лица на същата цена. Ще се организира групов автобусен превоз по маршрута Б. Слатина – Обзор – Б. Слатина. Цената на превоза ще се формира в зависимост от броя на пътуващите, но няма да надвиши 50лв. в двете посоки.
Записвания в ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина при директора в срок до 30.04.2014.
При записването се внася капаро в размер на 50лв. за едно лице.
Краен срок за заплащане на картата – 30.май 2014г.
За справки: ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина – директор
Телефон: 0897930437
Е-mail: dg_nezabravka@mail.bg
Фейсбук страницата – https://www.facebook.com/CDGNezabravkaBsl

РУБРИКА – Избрано от ИНТЕРНЕТ

Децата на новото хилядолетие/Жанет Димитрова  сътрудник на Фондация “Децата на бъдещето” – Остин, САЩ, 2005 г./

Имате ли дете, което:
…е честно, искрено и независимо;
…е много любознателно и не желае, нито пък е в състояние да се задоволи с дежурни отговори, ако не му дават усещането за истинност;
…е изключително чувствително;
…притежава изострено чувство за справедливост и собствена стойност;
…сякаш знае че е духовно същество, държи се достойно и е уверено в себе си;
…раболепието, самосъжалението, съзнанието, че е жертва, са му непонятни;
…не е срамежливо, знае какво му е нужно и защо е тук;
…усеща че всички неща са живи и често не може да бъде отделено от обекта на своето желание;
…не придава голямо значение на предметите, а цени “духа” в тях;
…не позволява да бъде ограничавано с отживели идеали и догми;
…не може да бъде накарано да извърши нещо, в което не вярва;
…не се оставя да го ръководят хора, чиито естетически възгледи се различават от неговите, така че дори натискът на обществото не ще го принуди да им се подчини;
…не се поддава на опити да му се внуши вина и да му се наложи наказание и дори не се впечатлява от подобен подход;
…не желае да бъде напъхано в никакви калъпи и схеми;
…иска да живее живота си според по-висши принципи и така, както го разбира; в противен случай се депресира, поддава се на саморазрушение и изпитва страх;
…в повечето случаи трудно се идентифицира с обичайните, разглеждани в училище теми и не вижда връзката между тях и в духовния живот,който за него е единственото мерило за нещата;
…средата му и в частност учителите го смятат за хиперактивно, бавноразвиващо се или просто “не съвсем в ред”?И т. н.
Ако отговорът на повечето въпроси е положителен има голяма вероятност детето да е от “новите” деца.
Наричат ги “нови”, защото са мостът към новия вид човек, който ще живее със съзнанието за духовната си същност.
Наричат ги “индигови”, защото умеят да се свързват с вътрешното си значение.

Тези деца изобщо не се нуждаят от родители, чиито представи за родителството са като досегашните. Училището, каквото е в момента, не им върши работа. Обществените структури не им вдъхват доверие. Сега идват като по поръчка, за да не ни оставят на мира, докато не променим себе си и света. Тук са, за да ни дадат шанс за израстване. Те са по-развити от повечето от нас и се уповават на интензивността на сърцата си. Твърде малко родители и възпитатели разбират спецификата на “новите” деца. Не се досещат, че към тях не може и не бива да се подхожда със старите поведенчески модели, със средствата на все още широко практикуваната у нас “черна педагогика”, нито – посредством легално изписани транквиланти и пр.

Новите деца/Казвам се Анелия и съм майка на две прекрасни и същевременно напълно различни деца. /

Голямата ми дъщеря е в доста голяма степен т. нар. „Индигово дете”, докато малкият ми син е по – скоро „Кристално дете”. Тези две понятия отскоро навлязоха в общественото пространство, но ако все още не са достигнали до вас, не се тревожете има достатъчно литература по темата.
Дъщеря ми още от малка прояви индиговия си характер. Много от новите деца свикват трудно със Земната действителност. Пристигайки от един много фин и изпълнен с любов свят, за тях е много болезнено изживяване самото раждане и адаптирането им към по–низшите физически вибрации на Земята. Поради това те могат да плачат постоянно или пък да спят постоянно. Тъй като така осъществяват директна връзка с висшите светове. Като бебе дъщеря ми плачеше безспирно, беше с рефлукс на стомахчето и се утешаваше много трудно само като танцувахме и пеехме. Всички се редувахме денонощно около нея. Спеше много неспокойно, постоянно риташе и се отвиваше. Беше изключително физически активно бебе, като още от първия месец започна да си повдига главата, а на втория вече правеше опити да пълзи. Тази силна активност е една от отличителните черти на индиговите деца. Е, това го разбрах доста по – късно. Важното в този, а и във всички останали периоди, е да обичате безрезервно детето си и да знаете, че то е едно необикновено съкровище, което е избрало да дойде при вас. Не го оставяйте да плаче неутешено, защото в книгите пише така. Напротив гушкайте го, говорете му и го обграждайте с любов, колкото и да ви е трудно и изморително. Така то ще знае, че винаги има закрила и може да разчита на вас. Ако го оставите да плаче, то най – вероятно по някое време ще спре от умора, но посланието, което ще получи от вас, е че вие не се интересувате от чувствата му, и не може да разчита на вас. И тъй като за бебето майката и семейството са първите му възприятия за света, така още от бебе ще му създадете представата за един враждебен и неразбиращ го свят, което в бъдеще може да има доста по – сериозни последствия. Тук бих искала да добавя и това, че много от новите деца имат проблеми със заземяването, поради което в малко по–голяма възраст ги възприемат като „мечтателни”, и „разсеяни”. Както ви казах в началото Земните физически енергии са доста груби за тези специални същества и затова те имат нужда да общуват с висшите светове. Един от начините да помогнете на детето още от малко да преодолее този проблем е физическото ви докосване. Дъщеря ми не заспива с любимо мече или кукла, а с ръката на мама. Всяка вечер след приказката дежурната фраза е „ Добре, заспивам, но ми дай ръчичка”. Така чрез своите майките новите деца най – лесно се заземяват. Чувстват се спокойни и сигурни в този свят. (Майките правят връзката между майката Земя и детето) За по–големите деца има специално упражнение (визуализация) за заземяване.
Проблемът с храненето беше следващото ни изпитание. Изключително злоядо дете (и все още е). Отне ми също доста време да разбера, че тя сама знае колко и кога трябва да яде. Разбира се никога не съм я насилвала, но като майка имам някакви представи за това какво минимално количество трябва да изяде и когато завършвахме само с 1/3 от купичката се чувствах доста зле. Добре е да знаете, че новите деца се нуждаят от доста по – малко храна от нас, те получават достатъчно количество енергия от природата – слънцето, въздуха, водата и земята. На около 3-4 годишна възраст сама се отказа от месото, за ужас на бабите и дядовците. Въпреки че все още няма обяснение защо не яде месо (не го обичам), явно на подсъзнателно ниво е усетила нисшите вибрации на този вид храна и отказва да я приема. Ако и вашето дете не желае да яде месо, моля ви не го насилвайте. Има достатъчно други източници, от които може да си набави необходимите му белтъчини, а също и много литература по темата.
Следващият момент, от значение за новите деца, това е движението. Те имат изключително голямо количество енергия, която трябва да изразходват всекидневно. Задължително запишете детето си на някакъв спорт, по възможност с повече движение. Водете ги на походи, бягането и търкалянето на поляната е много приятно и полезно, игра на криеница в гората, или катерене по дърветата. Знам, че последното може да ви се стори доста екстремно, но новите деца обичат да изпробват границите на възможностите си. Не ги ограничавайте и не им насаждайте страх още от малки. Дъщеря ми винаги е обичала катерушките. Още от както за първи път я учех как да се катери по тях, винаги е стигала много по – високо от другите деца, искаше да се качва до най – високото, а сега вече прави невероятни висящи пози, от които направо тръпки ме побиват. Винаги, още от първия ден съм й разрешавала да стигне до там, до където иска. Това според мен е изключително важно за децата. Още от първите моменти, в които те започват да изпробват възможностите си не трябва да бъдат спирани и плашени, с – „още си малък, ще паднеш, ще се удариш”, а напротив родителите трябва да насърчават децата си да изпробват възможностите си и когато те успеят, това е най–добрият начин да добият увереност в себе си. Разбира се аз през цялото време съм била плътно до нея, така, че тя знае, че съм там и я пазя. Винаги съм й обяснявала какво е възможно да се случи, ако не внимава, но без да я карам да чувства страх. Защото страхът е най–нисшата емоция, която е възможно да подтисне и най–уникалния талант.
Всъщност липсата на страх е една специална характеристика на новите деца, моля ви не им прехвърляйте страховете си още от малки. Нека си бъдат безстрашни и активни, но внимателни. Нашата задача като техни родители се състои главно в това да обясняваме подробно и изчерпателно.
Новите деца не се влияят от наказания, заплахи и забрани. На тях всичко трябва да им се обяснява много подробно и в детайли, и когато го разберат, тогава те сами ще правят това, което искате. Е, разбира се ако намират логиката. Когато има логическа връзка между това, което казвате, правите и това, което се изисква от тях, тогава за тях е много лесно да разберат и извършат съответната дейност. Във възпитанието на моите деца винаги съм се стремяла да спазвам тези принципи. Но откакто се роди малкият ми син, грижите станаха повече и времето за обяснения за дъщеря ми намаля доста. Наскоро една случка ме подсети отново, че явно пропускам този момент. Дъщеря ми се люлееше на люлката очевидно много силно, при това права, и стъпала на облегалката. Понеже бях и с малкия, който на година и половина изучава света и щъка навсякъде, извиках няколко пъти да седне или да спре люлката. Тя разбира се въобще не реагира. Най – накрая се наложи да отида и да я спра аз. При което тя ми каза – „Е, да ми беше каза защо искаш да спра. Защо не ми каза – „Спри люлката, защото може да се подхлъзнеш и да паднеш и да се удариш.” „ Може би защото очаквах, че очевидното за мен е очевидно и за нея. Явно не е така. Децата ни имат нужда от много обяснения, за да разберат света, в който живеем. А повярвайте ми понякога за тях той е пълен с непонятни, безсмислени и странни норми и правила.
Индиговите деца са воините в нашия свят, те винаги се противопоставят на неправилните за тях норми и правила (всъщност те много трудно спазват правила) в действителността и се мъчат да я променят. Понякога доста трудно се адаптират в градината и училище и това създава доста проблеми за тях и родители им. Те не могат да се впишат във възприетите за „нормални” рамки. Те са различни и точно това им е хубавото. За съжаление нашата образователна система все още не е готова за работа с такива деца. Както на повечето места по света в градините и училищата преподавателите се опитват да „натъпчат” децата в определени „калъпи”, които обаче все повече се различават от ценностите и характеристиките на новите деца. Те всички са индивидуалности, които не могат да са еднакви. И работата с такива деца е доста натоварваща, тъй като вниманието, което изискват тези деца е многократно по–голяма. Представете си какво внимание би получило вашето индигово дете в детската градина например, където една учителка и една сестра се грижат за около 30 деца. Тъй като учителките нямат време да работят индивидуално с децата, да разберат техните чувства и емоции, много често новите деца се характеризират като „хиперактивни” или„с дефицит на вниманието”. Всъщност тези проблеми възникват от самата система. Децата не са били такива, когато са попаднали там. Просто неразбирането им и невъзможността им да се изявят като индивидуалности водят до „блокиране” на детето и до тези проблеми. Определено смятам, че нашите нови деца се нуждаят от обучени преподаватели, още от детските ясли, които знаят какви са тези деца и как да комуникират с тях; и от нова система на обучение, която да развива талантите и способностите на децата и да ги кара да продължават да мислят и разсъждават, така както им е заложено, а не само да възпроизвеждат факти и събития.
Разбира се основен и най–важен фактор за правилното развитие на детето е семейството. Ако вие очаквате това да сторят институциите определено ще сгрешите. Както най–вероятно сте се убедили и от собствен опит в яслите, градините и училищата нямат ясна представа как да работят с новите деца. ( Да не говорим, че нямат и достатъчно време да се занимават с тях, а преди 5 години, когато дъщеря ми тръгна на ясла разбиранията на учителките и лелите за възпитанието на децата бяха доста морално остарели и „Макаренковски”). Най – вероятното нещо, което може да случи, ако се спрете на този вариант, е детето ви да получи някой силен емоционален или психически блокаж, който по – късно да доведе до доста сериозни последствия. Всъщност вие трябва да балансирате градината и училището, така че чувствата и емоциите, които детето ви е подтиснало там да се изразят в къщи. Неразбирането там, да се компенсира с разбиране и подкрепа в семейството. И това трябва да се прави ежедневно, защото точно натрупването на неизразени емоции води до блокажи. (Това всъщност важи за всички ни). Накратко отделяйте задължително поне по един ефективен час на ден за общуване с децата си и се опитайте да разберете какво е преживяло детето ви през днешния ден и какво го е вълнувало. Децата ни имат нужда от много внимание, и те го изискват постоянно (поне при моите е така). Знам, че има родители, които работят до късно, и виждат за малко децата си, но всъщност това не е от голямо значение. Важно е колко ефективно прекарвате времето с тях. И нека през този един или два часа времето е само за тях.
Всъщност след като се запознах с литературата за „индиговите” и „кристалните” деца разбрах, че ние със сестра ми също сме такива. Аз, съм била истинско кристално дете, докато тя беше супер индигова. И все още сме. И знаете ли какво? Майка ни се е справила отлично с възпитанието и отглеждането и на двете ни, без да е имала и най–малка представа от тези понятия. Как е успяла ли? С много любов, търпение и вслушвайки се в своята интуиция и майчин инстинкт. Давайки на всяка от нас това, от което се нуждаем. Та всъщност, не се плашете от тези „етикети”, които се слагат на новите деца. Основното и най–важно нещо, от което се нуждаят всички деца е любов и внимание. Ако вие успеете да покажете на детето си, че го обичате и сте винаги до него, че може да разчита на вас, и да споделя с вас, тогава ви гарантирам, че няма да имате проблеми с него, освен обичайните разбира се.
Радвам се, че успях да споделя с всички вас част от моите преживявания и опит с „новите” деца. Сигурна съм, че много от вас имат същите или подобни изпитания. Бъдете любящи, силни и уверени в себе си. Казват, че Бог ни изпраща само такива изпитания, с които можем да се справим. Аз вече многократно се убеждавам в това. Ако го преформулираме малко – Бог ни е изпратил точно тези деца, с които да можем да се справим. Колкото и сложна или безнадеждна да изглежда ситуацията, решение за нея съществува. Вие само трябва да го намерите. А дотогава и след това, бъдете изпълнени с любов и обич към вашето единствено, уникално и неповторимо дете.

Кристалните деца

/Валентина Антонова, психолог/

След „индиговите деца” се появи друго понятие, за да обобщи новите симптоми, които започнаха да се проявяват у родените след 2000 г. деца. Според Луи Карол, автор на първата книга за децата индиго, новите деца са кристалните – „индиговите с артистични наклонности”.

Според традиционната медицина, зачестяват случаите на аутични деца, дефинирани като кристални. Къде е истината? Критериите за диагностика на аутизма са еднозначни: аутистът живее в свой собствен свят, няма вътрешна връзка с обкръжението си и другите хора. Аутистите не говорят, тъй като те са безразлични към общуването. Ако сте имали контакт с кристални деца обаче, знаете, че са пълна противоположност на аутичните – те са най-бодрите, общителни, дружелюбни, чувствителни, добри и социално активни деца. И още една разлика – кристалното дете спонтанно помага на страдащите, а аутистът по-скоро не би го направил.

Чупливи ли са кристалните деца?

Трудно е за възрастните да открият златната пропорция в отглеждането и възпитанието на кристалните деца. Те са изключително сензитивни. Сетивата им работят с изострена чувствителност и затова не обичат силния шум, силната изкуствена светлина, тълпата и скандалите. Крясъците или агресивността ги нараняват вътрешно и затова те се затварят в себе си, за да се защитят. Ако възрастните около тях не им осигурят спокойна и сигурна среда, те се изолират все повече и отказват да контактуват с този агресивен, жесток и нараняващ свят. Така се стига до пълен разрив в общуването и можем завинаги да изгубим връзката с такова дете.

Проба – грешка

За жалост, в моя личен опит на психолог, преобладават случаите, когато отчаяни родители водят детето си, с което връзката – тънка като нишка – във всеки един момент може да се скъса. Тези деца са толкова уплашени, разочаровани и наранени, че изграждат стена към света – било с отказ да говорят, с аутични симптоми, алергии или излъчване на силна враждебност, която обаче никога не преминава в агресия. Защото те не са способни да наранят другите. Доста често такива деца изглеждат апатични и не изразяват чувствата си, за да не наранят другия и да му спестят евентуално разочарование.

„Езикът”, на който общуват кристалните деца, е трудно разбираем и много интуитивен. Необходимо е време и търпение, за да спечелим отново доверието им и да докажем, че наистина ги подкрепяме. Болшинството от възрастните не са готови за такива изпитания и трансформации на своите методи на възпитание и мироглед. Така или иначе, те се променят след време, но по трудния начин, след много страдания и вътрешни терзания за вина, самообвинение и отчаяние. В България преобладава тази горчива практика. Изключение са родителите, които се вслушват в своята интуиция и разчупват унаследените модели. Такива родители отглеждат детето си както им подсказва сърцето – с много любов и вяра, че то е чувствително и интелигентно, но крехко и уязвимо.

Индиговата „НЕ” и кристалният „ДА”

Моя приятелка има две деца. Дъщеря й, по-голямата от двамата, е индигова, а синът й е кристален. Кръстихме дъщеря й „Не”, а момчето „Да”. Бунтарката недоволстваше по всякакъв повод, отричаше всичко и повдигаше адреналина на родителите си. Вече порасна и насочи буйната си енергия към морска биология. Малкият „голям кристал”, с достолепие и абсолютно спокойствие посреща всички предизвикателства и създава усещането, че нищо не може да го разклати. Винаги започва изречението с „Да!” или „Може” и сякаш осветява пространството около себе си с покой и хармония. В негово присъствие човек се чувства вдъхновен, далеч от дребните проблеми на ежедневието и е готов, в тръпнещо очакване да получи послание свише или да отскочи нависоко, вътре в себе си. Когато ми гостува, това кристално момче разглежда картините в арт центъра и разпитва с такова внимание и интерес, сякаш това е най-важното нещо на света. Чувствам се като при посещение на царска особа, която изисква пълно отдаване и пълна концентрация, без това да ме изтощава или уморява. След това се чувствам откъсната от обичайните неволи на живота ни, носена в поток от вдъхновяващи мисли и идеи, които ни спохождат в много специални мигове на просветление.

Кристалните деца, според определението на Дорийн Върчу, автор на едноименната книга, са обгърнати от красиви, многоцветни, аури в пастелни оттенъци, подобни на ефекта от кварцовата призма. Можем да ги познаем по следното:

o       В повечето случаи са родени след 1995 г.

o       Имат големи изразителни очи.

o       Изключително сърдечни са.

o       Проговарят късно.

o       Притежават изумителен музикален слух.

o       За да общуват, използват телепатичните си способности.

o       Имат здрава връзка с природата и животните.

o       Проявяват се като лечители.

o       Интересуват се от кристали и камъни.

o       Отличават се с невероятна артистичност и креативност.

o       Предпочитат вегетарианска храна и сокове.

Защо са тук?

Може би това е водещият принцип, който защитават кристалните деца – Сърцето е връзката с Бог, с висшата ни същност, с духовното ни начало и ако оставим то да ни напътства, животът ни ще е по-красив, по-хармоничен и пълноценен. Това е посланието на кристалните деца. Те, като индиговите, искат пълна промяна на реда и отношенията в света.

Кристалните деца имат много общи черти с индиговите. Те са много интелигентни, интуитивни и емпатични, но не са бунтари, а „омиротворители”. Правят всичко с личен пример и без много думи. Не обичат да са център на внимание, но присъствието им не остава незабелязано. Силното им излъчване създава усещането за общуване със зрял и мъдър човек, който може да ви успокои, да ви даде съвет, да ви утеши и да разсее всичките ви страхове и съмнения. В тяхно присъствие не ви идва наум дори да се държите като с дете, да се глезите или да казвате неща, в които не вярвате. Кристалните деца изискват пълни реформи в нашето общество, уважение към природата, равноправно зачитане на всички форми на живот на планетата Земя. Кротко и неумолимо изпълват живота ни и преобръщат неусетно мисленето, поведението и целия ни мироглед.

 

УЧАСТИЕ НА ТАНЦОВА ФОРМАЦИЯ ПО ПРОЕКТ „ДЕТСТВО МОЕ” И ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ГРУПА „МЕЧО ПУХ” В ТРАДИЦИОНЕН ОБЩИНСКИ КОНКУРС ЗА ИЗРИСУВАНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКО ЯЙЦЕ

 

   На 19.04.2014г. /събота/ от 10,30ч. в ресторант „Скът” – гр. Б. Слатина се проведе традиционния общински конкурс за изрисуване на великденско яйце. Целта на конкурса е да се направят пролетните празници незабравими и вълнуващи като едновременно с това се предостави възможност на децата да показват и развиват своите заложби в областта на приложното изкуство, да се научат да почитат и възраждат традициите. Малките танцьори от ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина,  участници в танцова формация „Да танцуваме заедно” по проект „Детство мое” бяха поканени от Боряна Петкова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности” към община Б. Слатина да танцуват докато децата от другите детски градини и училища изрисуват великденски яйца. Те с удоволствие изпълниха танците: „Доне, моме”, „Ръченица”, „Боряно, Борянке” и „Банатски сватбарски танц”. За доброто настроение на малките художници се погрижиха и децата от предучилищна група „Мечо Пух” с учители Мария Димитрова и Галина Георгиева, които изпълниха „Великденски танц”.  На тържеството присъстваха техните родители, които с  гордост се радваха на новата изява на децата си. Ръководството на ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина благодари отново на старшите учители и ръководители на танцова формация „Да танцуваме заедно” по проект „Детство мое” Мариела Цонова и Мариета Дамянова, както и на главния учител Мария Димитрова и старшия учител Галина Георгиева за огромния труд, търпение и упоритост, творчество и вдъхновение, които доведоха до успехите и резултатите, до удовлетворението и признанието. Детската градина получи грамота за участие във великденския празник от кмета на община Бяла Слатина – инж. Иво Цветков.

                                                           

                                                        ТЪРЖЕСТВЕНО ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ДЕНЯ НА ЗЕМЯТА

   Община Бяла Слатина организира тържествено отбелязване на Деня на Земята в ресторант „Скът” на 22.04.2014г. от 16 часа. Общинският празник беше открит с „Великденски танц” в изпълнение на малките мажоретки от подготвителна за училище група „Веселите мечета” към ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина с учители Таня Нешкинска и Вергиния Иванова. Музиката за танца беше подбрана специално за деня на земята – песента „Жълто, синьо и зелено” от диска с детски песни на ЕКОПАК – организация за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Ефектните костюми на мажоретките бяха изработени от старшите учители Т. Нешкинска и В. Иванова от найлонови торбички, закупени от родителите. Танцът на мажоретките от ЦДГ”Незабравка” взриви публиката – всички присъстващи ентусиазирано ръкопляскаха и искрено се радваха на малките танцьорки. В празничната програма се включиха деца от всички детски градини на територията на общината с танци, песни и стихотворения. Ревюто „Еко-мода” беше един нестандартен и интересен начин за отбелязване на деня на земята. Представени бяха деца с оригинални костюми, изработени от отпадъчни материали. Насладихме се на принцеси в разкошни бални рокли, герои от приказки, карнавални костюми, народни носии и всички изработени от найлонови торбички и чували, хартия, картон, мрежи от картофи, опаковки от кафе и т. н. Участници в ревю „Еко-мода” от ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина бяха:

1. Мартин Тъмнишки, облечен с костюм „Магьосник”, който е изработен от полиетилен, подходящ е за карнавал, дизайнер на костюма е Мая Тъмнишка.

2. Слави Страхилов,  облечен с народна носия, която е изработена от найлонови чували, подходяща е за народен танц, дизайнер на костюма е Валерия Петрова.

3. Борислава Тодорова, облечена с костюм „Балерина”, който е изработен от найлонови торбички, подходящ е за балет, дизайнер на костюма е Бойка Младенова.

4. Красимир Найденов, облечен с костюм „Зоро”, който е изработен от найлонови чували, подходящ е за карнавал, дизайнер на костюма  е Ралица Христова.

Всички деца и дизайнери, участвали в ревюто получиха за награда грамота и саксийка с красиви теменужки от кмета на община Б. Слатина – инж. Иво Цветков.

Грамоти за участие получиха и всички детски градини, включили се с участие в тържеството, посветено на деня на земята.

ЦДГ»НЕЗАБРАВКА» – БЯЛА СЛАТИНА СЕ ВКЛЮЧИ АКТИВНО В НАЦИОНАЛНАТА  КАМПАНИЯ „ДА ИЗЧИСТИМ БЪЛГАРИЯ ЗА ЕДИН ДЕН”

ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина се включи активно в националната кампания „Да изчистим България за един ден”, която се проведе в събота – 26 април. Мероприятието на ниво община се откри на площада пред читалище „Развитие” с танца „Жълто, синьо и зелено” на мажоретния състав към подготвителна за училище група „Веселите мечета” на ЦДГ»Незабравка» с ръководители старшите учители Таня Нешкинска и Вергиния Иванова. Децата танцуваха прекрасно – усмихнати и жизнерадостни. Бяха облечени отново със специалните си оригинални роклички, изработени от найлонови торбички. След своето изпълнение малките мажоретки се почерпиха с чай и шоколадови вафлички, осигурени от община Бяла Слатина. Те получиха и скромни награди за своя великолепен танц от ръководството на детската градина – книжка за оцветяване, комплект флумастри и красива спортна шапка, които много ги зарадваха.  Кметът на общината – инж. Иво Цветков благодари лично на директора на ЦДГ”Незабравка” – г-жа Даниела Цветанова за чудесния мажоретен танц, който даде началото на доброто настроение на всички, които се включиха в инициативата „Да изчистим България за един ден”.

На този ден целият педагогически и непедагогически екип на ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина отдаде своя труд в полза на благородната идея за „изчистването на България за един ден”. Успяхме да изчистим и освежим част от помещенията на детското заведение, както и да премахнем тревата по тротоара пред оградата и по плочките от малката портичка до централния вход на сградата. Времето беше на наша страна – приятно и слънчево, без валежи. Може би и природата разбира огромното значение на националната кампания „Да изчистим България за един ден” и затова времето коренно се промени от дъждовно, мрачно и студено към по-хубаво – слънчево и топло. Хубаво е ако можем да изчистим не само боклуците от дворове и градинки, а да прочистим и душите си от лошотията, омразата и завистта и станем поне малко по-добри и по толерантни един към друг.

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ МАРИЯ ДИМИТРОВА – ГЛАВЕН УЧИТЕЛ НА

ЦДГ »НЕЗАБРАВКА» – ГРАД БЯЛА СЛАТИНА

Мария Петкова Димитрова е главен учител в ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина. Нежна и красива, винаги добронамерена и усмихната, тя е една от най-предпочитаните от родителите детска учителка. Мария е педагог с висше образование, образователно-квалификационна степен „Магистър”, четвърта ПКС. Тя има две специалности: предучилищна педагогика и начална педагогика.

 

–          Госпожо Димитрова, отговорност или предизвикателство е да бъдеш главен учител на детската градина?

 

–           Преди всичко е отговорност, но и предизвикателство. Отговорност е, защото си начело на учителския екип, трябва да си винаги подготвен, информиран, компетентен, да бъдеш в помощ на колегите, да си образец и пример за подражание. В същото време да си главен учител е и голямо предизвикателство, защото имаш възможност за творческа изява, за професионално усъвършенстване и израстване.

–          Кажете ни, госпожо Димитрова, как успявате да спечелите любовта на децата, уважението на колегите и доверието на родителите?

 

–           Любовта на децата не се печели, тя идва естествено и непринудено. Децата усещат дали ги обичаш и на любовта отговарят с любов. Уважението на колегите се печели с много труд, колегиалност и професионална етика. Най-трудно се постига доверието на родителите – трябва да си напълно откровен с тях, но винаги трябва да подчертаваш най-добрите качества и постижения на техните деца, а не изтъкваш недостатъците и неуспехите им.

 

–          Ако обичате, опишете Вашето най-голямо професионално постижение.

 

–          Според мен най- големият ми професионален успех е изнасянето на открита педагогическа ситуация на тема „Правата на децата” по проект „Детство мое” с активното участие на родителите на децата през месец декември 2013г.

 

–          Какво Ви предстои в професионален план до края на учебната година?

 

–          Аз работя в смесена група и в края на май предстои да изпратим бъдещите първокласници с тържество, освен това ще участвам с филмираната педагогическа ситуация на тема „Правата на децата” в национален конкурс „Другата страна на едно вълшебно огледало” . Предстои ми и представяне на доклад на международната конференция по предучилищно възпитание в Сандански през юни, който ще бъде публикуван в специалния сборник с материали от конференцията.

 

–          Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли избрали отново учителския път и защо?

 

–          Да, отново бих избрала учителската професия. Това е моят професионален път, детската градина е работното място, където се чувствам добре и съм полезна.

Обичам децата и работя с тях с удоволствие.

 

–          Госпожо Димитрова, какво искате да пожелаете на приятелите на електронното списание „Незабравка”?

 

–          На приятелите и почитателите на електронното списание „Незабравка” пожелавам от сърце здраве, късмет и много успехи.

 

РУБРИКА: РОДИТЕЛЬО, ПРОЧЕТИ НА ДЕТЕТО СИ:

ПРИКАЗКА
БРАТЯ ГРИМ –
ВЪЛКЪТ И СЕДЕМТЕ КОЗЛЕТА

Живяла някога една стара коза. Тя имала седем козлета и ги обичала, както майка обича децата си. Веднъж решила да отиде в гората за храна. Повикала козлетата край себе си и им рекла:

— Мили деца, аз отивам в гората. Пазете се от вълка! Влезе ли тук, ще изяде всички ви заедно с кожата и костите. Този злодей често се преобразява, но пак веднага ще го познаете по дрезгавия глас и по черните му крака.

Козлетата отвърнали:

— Върви в гората, мила майко, и не се тревожи; ние ще се пазим.

И старата коза тръгнала спокойно към гората.

Не минало много време, някой почукал на вратата и рекъл:

— Отворете, мили деца! Аз съм майка ви. Върнах се и донесох на всяко по нещо.

Козлетата познали вълка по дрезгавия глас и викнали:

— Няма да отворим, ти не си нашата майка. Тя има тънък и приятен глас, а твоят глас е дрезгав. Ти си вълкът.

Тогава вълкът отишъл при един бакалин и си купил голям тебешир. Изял го и гласът му станал тънък. После се върнал, почукал на вратата и рекъл:

— Отворете, мили деца! Аз съм майка ви. Върнах се и донесох на всяко по нещо.

Но вълкът бил сложил черната си лапа на прозореца. Козлетата я видели и викнали:

— Няма да отворим. Нашата майка няма черни крака като твоите. Ти си вълкът.

Изтичал вълкът при един хлебар и му рекъл:

— Ударих си крака, намажи го с тесто.

Хлебарят намазал лапата му с тесто. После вълкът отишъл при воденичаря и му рекъл:

— Посипи ми лапата с бяло брашно.

Досетил се воденичарят, че вълкът иска да измами някого и му отказал, но вълкът ревнал:

— Не сториш ли каквото ти казах, ще те изям.

Воденичарят се уплашил и посипал лапата му с бяло брашно. Да, такива са хората.

Вълкът отишъл за трети път пред къщичката на козата, почукал на вратата и казал:

— Отворете, деца! Аз съм милата ви майчица. Върнах се от гората и нося на всяко по нещо.

Козлетата викнали:

— Покажи ни първо лапата си, та да се уверим, че си нашата мила майчица.

Вълкът сложил лапата си на прозореца и козлетата като видели, че е бяла, повярвали и отворили вратата. Ала кой влязъл при тях? Вълкът. Изплашили се козлетата и бързо се изпокрили: едното под масата, второто в леглото, третото в печката, четвъртото в кухнята, петото в сандъка, шестото под мивката, седмото в кутията на огромния стенен часовник. Ала вълкът намерил едно по едно всичките и ги нагълтал цели-целенички; не намерил само най-малкото, което се било скрило в кутията на стенния часовник. Като се нахранил, потътрил се едва навън, легнал под едно дърво на зелената поляна и заспал.

Не минало много време и ето, че старата коза се върнала от гората. Ах, какво заварила! Вратата на къщичката зеела широко отворена, масата, столовете и пейките били прекатурени, мивката се търкаляла строшена на пода, а завивките и възглавниците били свлечени от леглото. Потърсила децата си, но не ги намерила никъде. Почнала да ги вика едно след друго по име, но нито едно не се обадило, Най-сетне, когато повикала най-малкото, чуло се тънко гласче:

— Мила майчице, аз съм в кутията на часовника.

Извадила го тя и то й разказало, че дошъл вълкът и изял другите шест. Можете да си представите колко плакала козата за клетите си рожби.

Накрая, сломена от скръб, старата коза излязла навън, а най-малкото козле подскачало край нея, Като стигнали до поляната, видели под дървото заспалия вълк. Той хъркал тъй силно, че клоните над него треперели. Старата коза го огледала от всички страни и видяла, че в издутия му корем нещо мърда. „Ох, помислила си тя, нима клетите ми рожби, които той е нагълтал за вечеря, още са живи?“

Тогава тя накарала козлето да изтича до къщи и да донесе ножицата, игла и конец, а после започнала да разпаря търбуха на звяра. Рязнала малко и веднага едно козле подало глава от дупката. Продължила да реже и шестте козлета изскочили едно след друго живи и здрави, понеже вълкът в лакомията си ги бил нагълтал цели. Ех, че се радвали всички! Почнали да галят милата си майчица и се разиграли като на сватба. Но старата коза рекла:

— Сега отидете да намерите големи камъни; ще напълним с тях корема на свирепия звяр, докато още спи.

Разтичали се седемте козлета, домъкнали камъни и почнали да ги пъхат в корема на вълка. Напъхали толкова, колкото можал да побере. После старата коза го зашила пак. И всичко станало толкова бързо, че той не усетил нищо и дори не помръднал.

Когато най-сетне се наспал, вълкът се изправил на нозете си. И тъй като бил ожаднял, решил да отиде до кладенеца да пие вода. Но щом тръгнал и се заклатушкал наляво-надясно, камъните в корема му почнали да се удрят един в друг и да тропат. И той ревнал:

Какво ли тропа и се мята

в корема ми и по червата?

Не съм изял май шест козлета,

а едри камъни проклети.

Като стигнал до кладенеца и се навел да пие вода, тежките камъни го повлекли надолу и той се удавил. Седемте козлета видели какво се случило, изтичали към кладенеца и се развикали:

— Вълкът умря! Вълкът умря!

Хванали се за ръце с майка си и заиграли весело хоро.