Брой 9

БРОЙ 9 / ОКТОМВРИ 2024 Г.

ПЕДАГОГИЧЕСКА АКАДЕМИЯ ЗА РОДИТЕЛИ

 

ДЕТСКАТА ГРАДИНА – ВТОРИ ДОМ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

В детската градина децата попадат в една нова среда – общност от връстници, учители, родители на други деца. Това е необходим етап от развитието на всяко дете. Така детето навлиза в обществото и започва постепенно да усвоява навици и умения, важни за социалния живот. Със сигурност за него не е лесно да се ориентира в толкова различни и сложни взаимоотношения и да намери начин да се справи. Не е лесно и за родителите, които трябва да успеят да изградят партньорски отношения с учителите и помощник-възпитателите, доверие с другите родители, да опознаят другите деца, с които ежедневно общува детето им и да му помогнат да намери своето място сред тях. Всичко това обаче си струва усилията, защото чрез изграждането на силна общност в детската градина не само се намалява вероятността от инциденти и прояви на насилие, но и се създава среда, в която детето да е щастливо и да разгърне пълните си възможности. В детската градина детето попада в колектив и формирането на навиците за общуване се изгражда постепенно с помощта както на възпитателите, така и на родителите. В общуването с връстниците детето се учи да изразява себе си, да управлява своите емоции, да установява различни отношения. За ефективното общуване е нужно то да умее много неща – внимателно да слуша, да изразява своите мисли и чувства, да уважава събеседника си, да се договаря. Всичко това зависи в голяма степен и от развитието на речта в тази възраст. Ако наблюдавате известно време как си играят децата в двора на детската градина, лесно ще разберете кои се очертават като лидери, кои са срамежливи, кои се налагат, кои отстъпват… Подобни тенденции, разбира се, не са зададени или установени завинаги, те се променят. Все пак децата тепърва се изграждат и социализират. Те имат нужда от опит и време в общуването. А родителите могат да им помогнат в това. За целта е важно: да не „лепваме“ етикети нито на своето, нито на чуждите деца; да обсъждаме, а не да осъждаме дадена ситуация или поведение; да разискваме, а не да налагаме мнение. Понякога децата проявяват агресия, но това не означава непременно, че са злонамерени. Например, ако детето е на около 2-3 години, напълно нормално е да не иска. Всеки родител на дете в детската градина има право да получава информация постоянно и по всички въпроси, които го вълнуват. Детската градина провежда родителски срещи и консултации, като всяка група има график, който е обявен на родителското табло. Освен това родителят може да заяви желание за консултация в удобно за него време и извън работното време на учителите. Специалистите препоръчват на родителите да провеждат по-дълги и сериозни разговори с учителите без присъствието на децата.  Важно е, особено в първите месеци, да отделяте време да попитате педагозите как се справя детето в новата обстановка. Ако ви кажат, че в момента, в който е влязло в стаята, сълзите са спрели, не си мислете, че ви лъжат. Доверете се на опита им. И не преставайте да питате за всичко, което ви тревожи и вълнува. Всеки проблем, свързан с детето ви, бихте разрешили много по-лесно с помощта на учителите. Все пак те прекарват голяма част от ежедневието с него и все повече и по-добре ще го опознават, но за това е нужна и вашата помощ.

Изяснете очакванията! И учителите, и родителите имат своите очаквания. Добре е още в самото начало да си изясните взаимно какви са те, за да избегнете разочарованията и от двете страни. Не се притеснявайте да изразите изискванията си било то към хигиената, било към обучението. Ако смятате, че гледането на телевизия в детската градина е нещо излишно, с останалите родители и с госпожите вземете общо решение по този въпрос. Ако се притеснявате, че вашето дете не е научило нито една песничка, а детето на колежката ви вече знае няколко, не бързайте с нападките към учителите. Попитайте госпожата учат ли песнички и стихотворения и кои са те. Обяснете, че бихте искали да „репетирате“ у дома. Освен това отчитайте и факта, че темповете на усвояване на каквото и да било са различни за различните деца, като това не прави с нищо едните подобри или по-лоши от другите. И не на последно място – това, че детето ви е вече на детска градина, не би трябвало да означава, че отговорността за неговото възпитание и знания са изцяло грижа на педагозите и помощник-възпитателите. Напротив, първостепенната отговорност си остава и винаги ще бъде ваша, а педагозите са ваш ценен партньор в този етап.

Когато детето тръгне на детска градина искате или не, хората, които се грижат за него там, стават едни от най-важните ви партньори. И за вас, и за детето е ценно да изградите добри отношения с тях. Средната посещаемост е около 23-25 деца, за които се грижат две учителки, които работят на смени, и един помощник-възпитател. Безспорно ролята на педагозите е от първостепенно значение за адаптацията на детето в детската градина. Ето защо е добре да обясните на детето, че докато е в детската градина и вас ви няма там, всичко, което иска да каже на някого, може да каже на госпожата. Ако не иска супа, ако някой го обиди, ако не може да си завърже обувката… Тя ще го изслуша, ще му помогне, ще го защити, ако се налага. Не сте убедени, че е така? А имате ли доказателства за обратното? Ако имате, редно е тогава да поговорите и да изясните вашите очаквания. Но в повечето случаи нещата се свеждат само до ваши догадки и страхове. Сами ще видите колко бързо ще дойде и този момент, когато именно госпожата се оказва подробно запозната с това, което се случва във вашето семейство. Не се учудвайте, ако тя ви попита как сте в новото жилище или бърза ли е новата кола, без вие да сте казали за това. Е, какво по-хубаво – доверието е спечелено. Разбира се, съществува и вариантът първоначално детето да не хареса своята госпожа. Не изпадайте в паника. Помислете, дали и вие не сте изразявали понякога подобно мнение в присъствието на детето? Често с времето и с опознаването мнението се променя и то в положителна посока.

Какво може да направите като родители?: Опитайте се да обясните на детето, че няма как да се случи винаги всеки да харесва всекиго, както и че невинаги първите впечатления са най-правилни. Попитайте детето какво точно не харесва в госпожата, за да „работите” в тази насока. Ако детето сподели с вас, че например госпожата много вика или все му се кара, че всичко прави бавно, не бързайте с упреците в негово присъствие. Нужно е да запазите спокойствие и насаме с госпожата да обсъдите положението. Не се страхувайте да заявите позицията си. Помнете, че госпожите са щастливи, когато децата са доволни и щастливи. Какъв по-добър съмишленик бихте намерили? Не забравяйте, че вашето дете ще е в ежедневен контакт не само с учителите, но и с помощник-възпитателя. Неговата задача е да се грижи за хигиената и храната на децата, така че особено в първа група често той ще е човекът, който ще им помага да се преоблекат, да се обслужат в тоалетната или да се нахранят. Опитайте се да го опознаете и да чуете и от него обратна връзка за това как се справя детето ви с изграждането на навици за самостоятелност. Ако имате някакви разминавания в очакванията, обсъдете ги спокойно, а при нужда поговорете и с учителите. В детската градина задължително има медицинска сестра, която оказва първа долекарска помощ при нужда. Ако медицинската сестра прецени, че не може да се справи, се търси съдействието на лекар. При всеки инцидент, дори съвсем елементарен, веднага се уведомяват родителите и те преценяват дали да вземат детето от детска градина и да потърсят лекарска помощ. Освен това медицинската сестра прави ежедневен преглед на децата при идване в детската градина и при съмнения за заболяване насочва родителите към личния лекар. Не се сърдете, ако откаже да приеме детето ви със сополи и кашлица – това е в негов интерес и в интерес на останалите деца. От друга страна, ако детето ви трябва да приема някакви лекарства по време на престоя си в детската градина, можете да разчитате на медицинската сестра за това.

Като че ли сме свикнали да приемаме, че мама е главната действаща сила в отглеждането на детето, макар че все по-често се срещат бащи, които споделят не само финансовите отговорности, но и грижата по храненето, хигиената, емоционалното развитие на мъниците. За децата е от огромно значение да усещат подкрепата и любовта на бащата, особено в периоди на значителни промени, какъвто е периодът на тръгване на детска градина. Ролята на татко във възпитанието на малкото човече в никакъв случай не е по-маловажна от ролята на мама. Всяко дете има нужда от хармонично развитие, което може да получи само при участието и на двамата родители. Ако човек още от раждането си не се оглежда в двата свята – мъжкия и женския, то той е ограничен в своите възможности и много по-трудно ще се ориентира в света извън семейството. И ако мама е тази, която обичайно ще прегърне наскърбеното мъниче по най-топлия начин, то татко е този, който ще му вдъхне увереност да се изправи и продължи въпреки трудностите.

Децата, независимо от пола си, се нуждаят от общуване с татко, от неговата любов, сила, решителност. За момчетата той е нужен като образец за подражание. Във възрастта между 3 и 5 години момчетата моделират своето поведение в съответствие с бащиния пример. За момичетата таткото е образец за мъжко поведение. Контактът с него е всъщност техният първи опит в общуването с мъжете и бащината фигура е моделът, който стои в основата на бъдещите партньорски взаимоотношения. Ненапразно съществува мнението, че жените интуитивно избират мъже, които приличат на бащите им. Ако по някаква причина бащата трайно отсъства от живота на детето, потърсете други начини то да има връзка със значими за него мъже – чичо, вуйчо, дядо, по-голям брат… Участието на грижовен мъж помага на детето да се развива пълноценно и хармонично. Ето и няколко конкретни насоки за татковци, свързани с периода, когато децата посещават детска градина: Включвайте се заедно с майката в родителските срещи, в различни тържества и инициативи в детската градина – детето ви ще бъде щастливо и сигурно от факта, че и мама, и татко са дошли да го гледат и ще се почувства истински значимо и обичано. Попитайте персонала с какво бихте могли да сте полезни и да допринесете за групата или за цялата детска градина – освен с доброволна работа по облагородяване на помещенията и двора, можете да предложите да се включите в различни инициативи, да организирате спортни игри с децата, да им представите професията си. Всеки ден отделяйте време за детето си. И се старайте да го прекарате по най-пълноценния начин. Безсмислено е два часа да обикаляте парка с чувство на досада, но е безценно, ако посветите 15 минути на искрени забавления и смях. Ако сутрин мама води детето на детска градина, то нека татко да го вземе или обратното. Това важи особено за периода на адаптация. Нека детето чувства подкрепата и на двамата родители. Бъдете строги, но справедливи. По мъжки се ядосвате, че точно вашето отроче не спира сутрин да плаче пред вратата на детската градина, че точно то не може да си обуе самичко обувките, не може без памперс, докато спи… Както по мъжки се ядосвате, така и по мъжки се овладейте. Не упреквайте детето, не му се присмивайте, не го обвинявайте. Така само ще загубите доверието му. Помогнете му да се справи с новата обстановка. А това може да се случи само с разбиране и подкрепа. Не спирайте да играете с децата си. Чрез играта те опознават света и трупат знания. А бащините игри са нещо различно – те са буйни, дръзки, смели. Възпитават бързина, решителност, любознателност. Но нека любимите щури игри с татко да бъдат примерно след вземането от детската градина, а не вечер преди лягане, когато могат да доведат до трудно заспиване. А будилникът сутрин е безкомпромисен.

Много важно е родителите да знаят, че тъгата и истинското осъзнаване се случват няколко дни, седмици и дори месец след тръгването на градина. Малчуганът изведнъж става по-тъжен, не иска да ходи на градина, плаче. Това е съвсем нормално, защото детето свиква с новата среда, новите правила, новите изисквания. Преди да тръгне на градина то е получавало грижи и внимание, насочени само към него, а в градината е точно обратното – детето се съобразява с нови правила. За да подпомогнат процеса, хубаво е родителите предварително да са го научили да бъде максимално самостоятелно (според възрастта си). Изискванията на учителите детето да има определени умения – да може да се храни само, да ходи до тоалетна, да се облича и т.н., не са прищявка, а са помощ за самите деца. Насърчавайте самостоятелността на детето и бъдете търпеливи, постепенно то ще свикне с режима и правилата на детската градина.

Как да изградя качествени отношения с учителя на детето? Подходете с доверие – учителят е там, за да помогне на детето ви да се развие по най-добрия начин, не за да му навреди. Споделете с учителя своите надежди и притеснения откровено, но не се опитвайте да го обсебите – той има за задача да помогне на всички деца, не само на вашето. Попитайте с какво бихте могли да бъдете полезни и на другите деца и наистина помогнете в нещо от общ интерес. Когато имате несъгласия с учителя, говорете насаме за това – бъдете конкретни, но не агресивни и бъдете готови да чуете и разберете и неговите аргументи.

Кой е по-добре да води детето на детска – майката, таткото или и двамата родители? Във всяко семейство ситуацията е различна. Ако детето се разделя по-лесно с бащата, по-добре е сутрин той да го води на градина. И обратното. Важното е обаче независимо кой води и взима детето, и двамата родители да показват искрен интерес към това, което се случва в детската градина, да изслушват детето, когато споделя своите преживявания и вълнения и да му показват, че са горди с това, че вече е голямо и самостоятелно.

Какво да правя, ако детето „не харесва“ госпожата? Какво означава „не харесва”? Да, има деца, които предпочитат едната пред другата учителка, но това не означава, че другата има лошо отношение към детето. Учителите са длъжни да проявяват еднакво отношение към всички деца. Да не показват различни грижи или внимание. Ако все пак детето предпочита едната госпожа пред другата, поговорете с него и разберете какво го притеснява. Споделете впечатленията си с двете учителки и потърсете заедно решение как детето да се чувства по-добре.

Как да разбера какво се случва в детската градина? Всеки ден изслушвайте търпеливо всичко, което детето иска да сподели с вас, дори да ви се вижда незначително. Самите вие всеки ден задавайте въпроси от типа на: „С кого си игра днес“, „Какво яде“, „Спа ли“, „Кое беше най-хубавото нещо“… Поддържайте връзка с другите родители от групата, за да имате и друга гледна точка за това, което става там. Редовно контактувайте с учителите и помощник-възпитателя, задавайте директно, но не агресивно въпросите, които ви интересуват, и имайте търпение да получите отговор. Ако се налага, потърсете допълнителна информация.

Родителите са тези, които цял живот преподават най-ценните уроци на своето дете. Ако довчера сте го учили как да държи лъжичката, то днес, например, е важно да го научите да поздравява или да се извинява, ако трябва. А за да му бъдете максимално полезно и при усвояването на учебния материал в детската градина, отделяйте нужното време. Не разчитайте, че само педагозите са отговорни за знанията на вашето дете. Разгледайте в книжарниците колко интересни книжки, атласи, енциклопедии има за съответната възраст. Любовта към книгата и четенето се гради най-вече в семейството. Помислете колко по-полезна би била вечерта, ако вместо пред телевизора я прекарате в четенето на приказки…

Както всички знаем, книгата е прозорец към света. Помогнете на детето да „проглежда“ все по-надалече и по-надалече…

Гатанки за есента от Асен Разцветников

 

Обирам плодовете.  Събличам лесовете.

Не чувам птича песен.  Наричате ме? Есен!

 

Във горския шумак е  скрит един юнак.

Напразно ще го дириш ти:

Невидим той край теб лети, люлее клони и треви-не се ни стига ни лови. Кой е тая юнак?

Вятърът