БРОЙ 8 / октомври 2023Г.

 

ПЕДАГОГИЧЕСКА АКАДЕМИЯ ЗА РОДИТЕЛИ

ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ В  ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Агресивната музика може да ви шокира само веднъж. След това въздействието й намалява. Това е неизбежно. – Брайън Иноу


Понятието „Агресия”.

Агресията е специфична форма на поведение, която се изразява в демонстрация на неприязън, а често и груба сила спрямо другите с намерение да им причини вреда, болка или двете едновременно.

Агресивността е нападателност, социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесе повреда на хора или предмети.

  1. Фактори, пораждащи агресия.

♦ У деца, не спали достатъчно, се забелязват внезапни изблици на агресия, последвани от изблици на дълбока изолация.

♦ Друга причина за поява на агресивност у детето може да се дължи на силна неудовлетвореност вследствие липса на обич и чувство за лично благополучие.

♦ Някои родители наказват всяка негативна проява на детето, а други изобщо не обръщат внимание. Интуитивно детето много добре усеща родителското отношение и реагира така, както може.

♦ Лошите семейни взаимоотношения, отсъствие на единия или двамата родители, алкохолизма, конфликтността в семейството, постоянното унижаване на достойнството на детето са фактори, предизвикващи детската агресивност.

♦ Телевизията е друг социален фактор, който може да породи и да влияе върху агресивното поведение. Освен положителни, тя има и отрицателни качества- поражда умора; превръща насилието в нещо нормално и обичайно и провокира у детето желание за подражание.

♦ Родителите в процеса на възпитание и общуване с детето проявяват различни стилове. Двата доминиращи стила на общуване са авторитарен и либерално- демократичен. Либерално- демократичния стил може да бъде изтълкуван като търпимост, а авторитарния може да увеличи детското противодействие.

III. Пътища за намаляване на агресията.

♦ Създаване на оптимален емоционален контакт с децата;

♦ Формиране на умения за съвместна дейност и игри;

♦ Формиране на конструктивна социална ангажираност у децата;

♦ Тренинг в самоконтрол;

♦ Тренинг в комуникативни умения;

♦ Възнаграждаване на поведението, което одобряваме;

♦ Поправяне на поведението, което не можем да позволим.

Дисциплинарни техники:

♦ позитивната дисциплина. С този подход наблягаме на позитивните аспекти на детското поведение. Той е по- ефективен, отколкото базирания на наказания;

♦ наказанието е подход, който прилагаме при необходимост. То може да бъде възпрепятстване на дейност, която детето обича- гледане на любима телевизионна програма или игра с приятели. Физическото наказание като удряне или шамаросване трябва да се избягва, както и някои типове словесно наказание.

  1. Връзката Семейство – Детска градина за превенция на агресивното поведение.

Детето със сигурност не се ражда лошо или насилник. Своето поведение то заучава от възрастните- родители, учители, значими възрастни. Така то различава добро- лошо, позволено- непозволено, награда- наказание. За да му помогнем да се чувства щастливо, то трябва да получава любов, постоянство, самочувствие, похвала, поощрение и внимание. Детето е тръгнало на детска градина и се е научило да хапе, щипе, вика, хленчи, удря. Тези прояви са елемент от адаптацията към новата среда, но и начало на агресивните прояви, които трябва да се овладеят навреме. Ако учителят даде да се разбере, че не толерира такова поведение в групата, то тогава всеки, който пожелае да се държи по този начин, първо би си помислил. Идентична е ситуацията в семейството. Много често детето, прибирайки се вкъщи, е насъбрало гняв и излива гнева си върху по- малко братче или сестриче или върху играчките си. Ролята на родителите е да успокоят детето, да го прегърнат и заедно да разрешат проблема.

Добрата връзка семейство- детска градина може да се изрази конкретно в:

♦ ежедневни разговори за поведението на детето в детската градина;

♦ въвеждане на правила в групата, които знаят и родителите;

♦ родителят- асистент на учителите. Дневен престой на родител в групата и подпомагане на учителите в ежедневните им задачи при работа с детската група;

♦ родителски срещи, в които родителите споделят своите затруднения и победи при възпитанието на детето с останалите родители. Така се постига споделяне на добър опит, който всяко семейство може да прилага;

♦ сътрудничество между родители, учители и специалисти.

Изготвили: Таня Нешкинска- старши учител

Вергиния Иванова- старши учител