БРОЙ 7 / ДЕКЕМВРИ 2022 Г.
УЧАСТИЕ НА ПЕДАГОЗИ В НАЦИОНАЛНА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ
В началото на месец декември 10 педагози от ДГ “Незабравка“ – гр. Бяла Слатина участваха в Десетата национална педагогическа конференция „ДОБРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ ОТ МЕЖДУКУЛТУРНО И ИНТЕРКУЛТУРНО ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ“ в град Банско. Събитието е организирано от фондация „Кузманов“ – най-голямата обучителна организация за учители и други педагогически специалисти в България. Участниците в конференцията се запознаха с добрия педагогически опит на свои колеги от цялата страна в областта междукултурното и интеркултурното обучение. Най- интересно за всички беше представянето на турската образователна система. Предстои издаването на сборник с доклади, представени на конференцията.
КОЛЕДНИ ТЪРЖЕСТВА
Коледа е най-очаквания и най-вълнуващия празник за всички деца, защото носи много изненади и подаръци. Тази учебна година артистите от театър „ПАН“ гостуваха на ДГ „Незабравка“ с театралната постановка „Суматоха в коледната нощ“ – забавна история за Поспалан, който не знае какво е Коледа и Забравана, която го буди, за да я посрещне, но забравя да му каже, че това е празник. В представлението бяха включени най-популярните детски зимно-коледни песни, познати и лесно запеваеми от децата. Естествено дядо Коледа раздаде своите подаръци, а всички детски групи го поздравиха със своя коледен танц.
Педагогическа академия за родители
МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ
/Юнеско/
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи “победи”.
Не се разстройвайте много, когато ви кажа “мразя ви”. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като “важна клечка”.
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на “лошите ми навици”. Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са “глупави” или “безсмислени”. Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
УЧАСТИЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА КУКЛИ
Децата от четвърта група на ДГ“Незабравка“ – гр. Бяла Слатина съвмес
тно със своите учители г-жа Мариета Дамянова и г-жа Мариела Цонова се включиха в деветото издание на националния конкурс за кукли “В очакване на Коледа“ на тема „Приключения с Ная“, организиран от НЧ „Св.Св. Кирил и Методий 1985г.“ и сдружение „Усмивка“. Те изработиха красива кукла Ная съгласно изискванията на конкурса и за своето участие получиха грамота
.
РОДИТЕЛЬО, ПРОЧЕТИ НА ДЕТЕТО СИ:
Къщичка под снега
Дойде есента. Заваляха дъждове. Задухаха ветрове. На заека му омръзна да студува. Дощя му се под покрив да живее. Тръгна из гората да дири подслон.
Стигна до един стар дъб. Почука на кората веднъж, дваж и попита:
– Живее ли някой тук? Аз търся дом!
Отвори се една вратичка. Показа се главичка. Катерицата помисли и каза:
– Направи си в дъба къща. Ще ми станеш съсед. Ще живеем в дружба занапред!
Заекът я послуша. Задраска с нокти, загриза със зъби – дупка ще дълбае, в дъба ще живее.
Не щеш ли, наблизо кацна Сойка. Видя Зая, закрещя. Сто свраки събра. Нападнаха заека. Прогониха го от дъба.
Тръгна Зайо омърлушен из гората. Разбра – в дърво не се живее. Ще трябва другаде да се подслони. На някое скрито място, де няма зверове, де няма врагове. Вървя, вървя, пред къщичка се озова. Почука на вратата веднъж, дваж и попита:
– Живее ли някой тук? Аз търся дом!
Излезе Ежът. Покани Зая жилището да разгледа, отвред да го огледа.
Вътре топло и приятно. Ни вали, ни духа. Сладко може да се спи. Всякакви удобства – постели меки, килимчета и дюшеци.
Ежът нагости Зая. Съвет му даде:
– Остани при мен. Ще живеем братски в мир!
Остана Зайо при таралежа. Живя с него ден, два, три. На четвъртия дойде Лисана. Разби вратата. Събори стената…
Ежко се сви на кълбо, покри се с бодли. А Зайо изскокна вън като стрела…
Заподскача из гората. Размишлява:
„И такава къща не е за мен. Трябва да диря здрав дом. На някое скрито място, де няма зверове, де няма врагове.“
Насреща му пещера тъмнее. Почука на скалата веднъж, дваж и попита:
– Живее ли някой тук? Аз търся дом!
Отвътре се обади глас:
– Влизай без покана. Бъди ми гост!
Горската сова замижа с едното си око. Изслуша мъдро Зая и отвърна:
– Живей с мен. Аз прекарвам тук по цял ден!
Остана заекът в пещерата. Живя ден, два, три. На четвъртия пристигна Мецана. Зарева, размаха страшни лапи. Глава замята. Прогони ги, па легна да спи сама…
Разбра Зайо – и в пещера не се живее. Ще трябва свой дом да си строи. На някое скрито място, де няма зверове, де няма врагове. Вървя заекът, вървя. Цяла нощ го дъжд валя. Осъмна в дола. Гледа – здраво жилище в брега.
Почука на стената веднъж, дваж и попита:
– Живее ли някой тук? Аз диря дом!
Дебелият стопанин се показа. Изслуша Зая. Почеса се по тила, па отсече:
– Не влизай! Не нанасяй смет! Вземи от мен съвет. Направи си дом ей там в брега. Копай, сложи основи! Забий подпори и гради зид по зид!
Послуша заекът язовичия съвет. Залови се на работа. Стаичка изгради. Прозорец й постави. Издигна комин. Тавана обкова. Сред стаята сложи стара гъба вместо маса. Столове нареди, дома си подреди. Паякът му изплете завеска. Горската мишка коренишка килим му изтъка. Кълвачът издяла закачалка, проби ключалка.
Заживя Зайо щастлив. Живя седмица, две, три. А на четвъртата се случи беда. В къщи се вмъкна Порът, стар разбойник. Нападна Зая на кревата. Сънят му прекъсна. Половин ухо му откъсна…
Отърва се заекът, но остана без дом. Избяга пак в гората. Мисли, разсъждава:
„Добре, че влезе Порът, а не Лисана… Скрито място трябва да се дири, де няма зверове, де няма врагове.“
Не щеш ли – напреде му селце.
Примъкна се Зайо край един плет на сушинка. Гледа – зад плета колиба. И хубава, и здрава. Почука на вратата веднъж, дваж и попита:
– Живее ли някой тук?
Домакинът изръмжа, излая. Погна грозно Зая. Гони го по баири и рътлини. Най-сетне му омръзна да лае. Остави го, в селцето се върна.
Зимата дойде, сняг заваля. Вредом побеля. Остана заекът без подслон. Легна под един трън в полето. Зъзне, размишлява:
„Сега накъде? Навсякъде зверове, навсякъде врагове… Разбра се – ще се мре!“
Поплака си заекът, поплака, па заспа от умора под тръна.
През нощта снегът валя, валя. Затрупа гори, затрупа поля. Навред насипа, и тръна засипа. Събуди се заекът. Що да види? В бяла къщица лежи. С бели стени, с бял таван, от никого не кован. Няма маса, стол, ни печка. Няма дори вратичка. Но вътре топло, светло. В къщичката нито вее, нито духа.
Зарадва се Зайо. Зашъта.
Направи си под снега врата. Душник в покрива издълба. Ледени стъкла постави. Нищо не забрави. Па се разположи в своя дом. Нощем скита за храна, сутрин се прибира. Следите си крие, никой къщата да не открие. Така доживя до пролетта, на скрито място, де няма зверове, де няма врагове…
Емилиян Станев
