Април 2016 г.

ИНТЕРЕСНО ЗА РОДИТЕЛИТЕ

Девет вълшебни израза, които улесняват възпитанието на децата и внасят забавление и радост:

1. Вместо нервното: „Хайде по-бързо, докога ще те чакам!“, кажете:

„Внимание, старт! Тръгваме!“

2. Вместо заплахата, че ако не се изяде вечерята, няма да има десерт, използвайте следните думи:

„След като тази мъничка пържола изчезне от чинията, ще се появи нещо много вкусно!“

3. Вместо грубото: „Прибери си играчките!“ ,кажете със  замечтан глас: „ Ако беше вълшебник и можеше да си оправиш стаята…“

4. Заместете сърдитото: „Не ми пречи!“, кажете: „Поиграй си малко сам, а когато се освободя ще си направим малък празник.“

5. Заменете недоволното: „Престани да мрънкаш, тениската с пирата е за пране, облечи тази, която ти давам.“ И кажете: „ Виж, това е братовчедката на пиратската ти тениска. Хайде да я облечеш!“

6. Вместо риторичното:“ Ще си легнеш ли най- после?“ , предложете:“ Да ти покажа ли един хитър начин да се скриеш под завивката?“

7. На мястото на безсилното: „Да не чувам, че не искаш!“ кажете: „ Виж, дойде Капризчо,, бързо го хвани, за да не ни разваля настроението!“

8. Вместо досадното: „Колко пъти да ти повтарям…“ кажете с тайнствен шепот:“ Едно, две, три, предавам секретна информация…Повторете какво чухте.“

9. Вместо менторското:“ Изми ли си ръцете?“,направете следното предположение:“ Хайде да се хванем на бас, че ако си измиеш ръцете водата ще е черна!“

Играя и творя

---

,,Играта е стихия, в която детето живее. Тя е неговият живот!’’

 /Фридрих Фрьобел/

---

Играта е  важен фактор за формиране на ценностната система у детето и отражение на неговия социален опит. Тя е стимул за проява на творческа активност и развиване на интелект и вътрешни психични процеси.

Творческите игри осигуряват на децата усвояване на знания,умения, навици и позитивни форми на общуване. Чрез подходяща организация и стимулиране интереса на децата чрез игра в ситуациите по всички направления се развива детското въображение и креативно мислене.

Освен играта и играчката е от голямо значение при игрите на децата. Според Хойзингер правилото за възпитанието на децата в играта е: „Да им се предостави в малък размер това, което те виждат при възрастните в голям размер, и да се приучат към изпълнение на действия, които могат да наблюдават и възприемат около себе си. Това води до упражнение на ума. ”

Детето обича да играе не само с готови играчки, но и с природен материал. От него то може само да дава форма на предметите.Това показа и нашият експеримент.

На децата от група ,,Мечо Пух” им бяха раздадени отпадъчни материали и те заедно със своите родители в къщи изработиха по една играчка.

Играчките, които изработихме с мама и тати.

Плод на творчество и креативност!

 

Автопортрет

Рисувайки детето също може да играе. Рисуването е инструментът, чрез който детето преосмисля и преработва своите впечатления и преживявания. To е също толкова важно, колкото и сънуването, детската игра, движенията, езика и ежедневно – битовото поведение на детето. Ето една творческа игра с рисуване – нарисувай себе си (Автопортрет). Децата трябваше да се огледат в огледало и след това да нарисуват себе си. Това за тях беше една различна и много забавна игра.

Ето нашите автопортрети:

Към родителите:

– Приемайте детската рисунка като стойностен продукт на вашето дете.

– Давайте свобода на детето само да избира темите на своите рисунки, цветовете и формите.

– Оставете го само да рисува, не му помагайте

– Обърнете внимание, ако рисунките му се повтарят постоянно. Най-вероятно детето има нужда
да каже или преработи нещо конкретно.

– Изразявайте радост, когато детето ви подарява рисунка.

– Събирайте рисунките в папки, показвайте му ги, когато пожелае.

– Зачитайте труда и емоциите на детето, като не изхвърляте рисунката му пред самото него, дори и да е захабена и неугледна.

Едно от най- важните социални качества, които се формират предимно в играта, е умението на детето да общува. В процеса на игровата дейност децата създават самостоятелно разнообразни форми на общуване. Това можем да видим в някои от игрите на децата в трета група на ЦДГ „Незабравка”. Една творческа сюжетна игра предложена на децата е да отпразнуват рождения ден на куклата Мими, като я изненадат с пикник и тортички направени от тях. Освен това,че децата сами изработиха тортите те поздравиха с песни и танци рожденичката и много се забавляваха и смяха на импровизирания пикник в занималнята на групата им.

Танците „Виждам те, гледам те” и ,,Здравей, какъв прекрасен ден” са поздрава от децата за рожденичката Мими.

Значението на игрите е невъзможно да се определи и оцени изчерпателно с развлекателните им функции. В това се състои феноменът на играта – от развлечение и отдих, тя се превръща в игра- творчество, игра- обучение, игра- терапия, игра- модел на човешките взаимоотношения и прояви в труда. Благодарение на играта, образователно- възпитателната работа се приема от децата като дейност, отговаряща на техните потребности. Пример за това е играта ,,Кой съм аз” – картончета с професии се закачват на гърба на 4 деца, останалите с имитационни движения трябва да подскажат на децата каква е професията, която е нарисувана на тяхното картонче.

Знанията и уменията, получени от детето в играта стават дълготрайни и то ги ползва активно през целия си живот. И нека не забравяме – за детето играта е работа, в нея то влага цялото си старание, емоция и желание за постигане на очакваните резултати – точно както ние, възрастните влагаме себе си в любовта, родителството и професията си.

 

В края на месец март беше реализирана първата част  от проект „Играя и уча на двора” по програма за малки проекти „Участвам – дарявам – променям” на Сдружение  „Първи юни” – монтаж на детските съоръжения и превръщането на детската площадка на двора на детската градина в привлекателно място за игри и занимания на децата. Поставянето на образователните игри „ Светът на животните”, „Аз броя”, „Магазин” и тунел за провиране се осъществи от фирма „Импресия” с участие на доброволец в лицето на огняра на детската градина Димчо Димитров.

През април се монтира и комбинираното спортно съоръжение с участието преди всичко на доброволци – родители и БКС – Бяла Слатина. Огнярът на детската градина сглоби по схема уреда, а при поставянето взеха активно участие  родителите – Милко Илиев Спасов /баща на Габи/, Мустафа Елмазов Кариманов /баща на Емир и Поли/ и Симеон Иванов Пеев /дядо на Сашка/ и Лъчезар Лазаров от детската градина, за което много им благодарим, че отделиха от свободното си време и станаха наши съмишленици и приятели.

 

Детската площадка грейна обновена и цветна с новите съоръжения и занимателни игри за радост на деца, родители и персонал.

Прослава и възпев на Лазаров ден носят лазарките.Това са млади момичета на възраст от 6 до 12г. Четири от тях са певици,две са „танцьорки“ и една „кумица“.Тя води групата и прибира подаръците. Цял месец преди лазаруването момичетата шият носии и учат песни.Когато обикаляли домовете, момичетата играели ръченица и пеели песни за здраве, плодородие и женитба.След благите пожелания стопаните дарявали лазарките с питки, ябълки, орехи, яйца и пари. Лазаров ден се празнува в съботата преди Цветница. Момите, които са лазарували предния ден се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб –кукла.Парчетата от хляба и венчетата се нареждат върху една дъсчица и се пускат по течението.Момата, чието венче изплува най-напред се избира за кумица- тя ще се омъжи първа и води моминското хоро към своята къща.

Много песни и стихотворения са написани за възхвала на Лазар.Всичките те показват нашият народ как почита традициите и как се подготвят за последващия голям празник-Великден.

Екипът от педагози и помощник-възпитатели в ЦДГ – ф-л с. Тлачене беше ентусиазиран и вдъхновен да превърне детската група в едно приказно и вълшебно място за малчуганите. Те създадоха истински чудеса, въведоха децата в света на приказките с много колажи и апликации.

На 19.04.2016 г. в ЦДГ „Незабравка” беше осъществен вторият етап по изпълнение на дейностите на проект „Играя и уча на двора” по програма за малки проекти „Участвам – Дарявам – Променям”, администрирана от сдружение „Първи юни” и осъществявана с подкрепата на фондация „Америка за България”. Прекрасният пролетен ден на месец април се превърна в истински вълшебен празник за деца, родители и гости. Всичко започна със създаването на една приказна атмосфера в двора на детската градина – пъстроцветни флагчета, шарени балони,плакати от проекта, надписи, подходящо професионално озвучаване от  Мартин, осигурено от  читалище „Развитие”, гр. Бяла Слатина със съдействието на г – жа Теменуга Станчева, председател на културния дом в нашия град.

Наши гости бяха г-жа Наталия Костадинова и г-н Иван Янков от сдружение ”Първи юни”, г-жа Дарина Вълешкова  – гл. експерт Д „ХДИ” към община Бяла Слатина, г-жа Веселка Борисова – председател на ОБС, г-жа Даниела Нинова – кмет на с. Соколаре и дългогодишен директор на детската градина, директори и колеги от детските градини на територията на община Бяла Слатина, родители. Благодарим Ви!

На нашите родители доброволци в монтирането на комбинираното спортно съоръжение бяха връчени грамоти за участие с благодарност от директора на детската градина.

Първата дейност беше сюжетно – ролевата игра „Магазин”, реализирана от г-жа Калеева и подготвителна за училище група „Мечо Пух” – 5 годишни. Създадената въображаема ситуация чрез многобройните щандове – сладкарница, хранителен магазин, парфюмерия, фризьорски салон, каса, бар накара не само децата, но и възрастните – родители и гости да станат част от педагогическото взаимодействие и да влезнат в ролята на купувачи, консултанти, клиенти. Всички си припомниха безгрижните детски дни, когато нямаше компютри и от подръчни средства се правеха кукли, топки, креватчета и др. и играеха с тях на различни и забавни игри.

Тържествено беше открита обновената площадка с прерязване на лентата от г-жа Наталия Костадинова /председател на сдружение „Първи юни”/ и г-жа Даниела Нинова – дългогодишен директор на детската градина.

За миг площадката от магазин се превърна в сцена за втората дейност от проект „Играя и уча на двора” –  благотворителният концерт на Подготвителна за училище група „Пчеличка”. Бъдещите първокласници пяха, танцуваха и се забавляваха от сърце навън, на просторната и обновена площадка в двора на детската градина. Те се почувстваха много специални и ангажирани в специалната си мисия на най – големите в детското заведение да се представят добре. И се справиха – Благодаря Ви, мили деца!

А после дойде ред и на следващата проектна дейност – карнавал „Светът на животните”. В ролята бяха мини и мистър сладураните от Първа група „Смехурани” и палавниците от Втора група „Веселите мечета”. Под звуците на песен за животните на зелената морава истински вдъхновени и безкрайно сладки дефилираха патета, бръмбарчета, котенца, пеперудки, зайчета ….. Всички много им се радваха и ги аплодираха.

На входа на детската градина беше направена кутия за дарения и билети с цена за вход от 2.00 лв. Родителите на децата от всички групи си бяха купили предварително билети за събитието. В края на карнавалът беше отворена кутията за дарения от председателя на комисията за дарения в детската градина Г. Георгиева и членове – М. Дамянова и Т. Нешкинска и беше отчетена сумата от 242 лв.

ВЪВ ВЪЛШЕБНИЯ СВЯТ НА ПРИКАЗКИТЕ

ЛЯВОТО ОКО НА ЦАРЯ

Близо до царския дворец ставал голям пазар.От цялото царство там се стичал народ  да продава стоката си. Един старец докарал на пазара вол. Хубаво било животното и покрай него се натрупали много купувачи.

-Хубаво ти е волчето, дядо. Колко искаш за него?

-Лявото око на царя – отвърнал старецът.

Всички се чудели на дядото – как смее да каже такова нещо! Ако го чуе царят, лошо ще си изпати.

Питал един купувач, питал друг, а старецът все едно и също отговарял:

-Продавам вола за лявото око на царя.

Разчуло се това из целия пазар, от ухо на ухо – стигнало до ушите на царя. Той заповядал веднага да доведат стареца. Когато беднякът застанал пред него, тропнал  с  ботуш и строго попитал:

-Старче, защо ти е лявото ми око? Защо продаваш такъв  хубав вол  за едно око?

-Прости ми господарю! – рекъл старецът.- Това за лявото око не съм го измислил аз. Имам дъщеря, на която нищо не мога да откажа. Тя ме накара да изкарам вола на пазара и да искам за него лявото око на царя.

– А на нея за какво й е?

– Не знам, царю. Каквото знам- казах ти го.

Царят пуснал дядото и му заповядал на другия ден да дойде с дъщеря си, защото много искал да разбере каква е тази работа.

Когато на другия ден момичето и дядото пристигнали, той попитал:

-Защо си накарала баща си да продава вола и да иска за него лявото ми око?

–Защото искяах да те видя – отвърнала девойката.- Другояче нямаше да ме пуснат стражите при тебе.

– А защо съм ти потрябвал?

– Да ти кажа какво мисли народът  за тебе.

– Я да чуем.

– Ще ти кажа, царю честити, само ако обещаеш да не се гневиш.

Царят се съгласил.

-Народът казва, че лявото ти око не ти трябва!

-Защо така, девойко? Защо да не ми трябва? Всеки човек има две очи и те му трябват.

-Хората казват, господарю, че когато дойдат при тебе да се съдят и да търсят правда, ти слагаш големците и богатите от дясната си страна, а сиромасите – от лявата и винаги изкарваш богатите прави. Затова хората казват, че лявото ти око не ти трябва, защото не виждаш с  него!

Ядосал се царят на тези думи и макар да бил вече обещал да не се гневи, заповядал да затворят девойката в тъмницата. След няколко дена размислил, гневът му попреминал  и рекъл да провери дали наистина момата е толкова умна. Заповядал да я пуснат и да я доведат при него.

-Я ми кажи, девойко, колко е голямо богатството ми?

– Ще ти кажа, царю, ако няколко дена ми се покоряваш и изпълняваш,  каквото ти заповядвам.

Царят се съгласил.

-Богатството ти, царю, струва една кокошка.

Разярил се царят, разфучал се, че девойката му се подиграва, но нали бил обещал да се покорява – смирил се. А тя заповядала да го затворят в най – дълбоката тъмница и да не му дават храна. След една седмица девойката отишла при затворника и показала през прозорчето една печена кокошка. Спуснал се царят да я грабне, но момичето бързо я дръпнало назад.

-Колко даваш за кокошката, царю?- попитало то.

-Колкото жълтици имам!

-Малко е, царю честити, малко е! – отвърнала девойката и понечила да си тръгне.

-Цялото си богатство давам! – викнал царят, защото вече бил примрял от глад.

-Е господарю мой – засмяла се девойката, – разбра ли сега, че богатството ти струва една печена кокошка?

Пуснали царя от тъмницата. А той разбрал, че момичето е много по-умно от всички царедворци, оставил го в двореца да му бъде съветник.

/Народна приказка/