Брой 2

Директорът на ЦДГ“Незабравка“ – гр. Слатина  г-жа Даниела Нинова презентира пред  присъстващите целите, задачите и постигнатите резултати от изпълнението на проектните дейности. Освен подробна и точна информация по темата, тя представи и разнообразен доказателствен снимков материал, отразяващ най-важното от дейностите на целевите групи. Г-жа Нинова благодари на всички участници в проекта за усилията и постигнатите успехи, както и на общината за оказаните помощ и подкрепа.   Изказванията на гостите дадоха висока оценка на резултатите от изпълнението на проект „Детство мое“ и изразиха пожеланията и надеждите на всички присъстващи за реализирането на нови проекти.

ВЪНШНА КВАЛИФИКАЦИЯ ЗА ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ И ДИРЕКТОРИ НА ДЕТСКИ ГРАДИНИ В СЕЛО ЧИФЛИК

От 04.04.2014г. до 06.04.2014г. в луксозния хотел „Чифлика Палас”  се проведе работен семинар за детски учители и директори на детски градини от община Бяла Слатина на тема „Детето в центъра на педагогическия процес”. Лектор на обучението беше г-жа Д. Костадинова – старши експерт по предучилищно възпитание към РИО- Враца. Към обучаващите се педагози се присъединиха и Боряна Петкова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности” и Дарина Кръстева – старши експерт предучилищно възпитание към община Б. Слатина. Работният семинар премина под формата на педагогически тренинг. Атмосферата беше много приятна, тъй като г-жа Костадинова успя умело да съчетае полезното със развлекателното и участниците се обучаваха с помощта на казуси, нагледни примери, обучителни игри, притчи, упражнения и др. Педагозите не бяха пасивни слушатели, а бяха активни участници в обучението. Резултатите се отразиха в интересни постери. Актуалните въпроси, които се дискутираха бяха следните:

1. Децата на новото време – тенденции и педагогически предизвикателства.
2. Образователните  потребности на съвременното дете и организацията на педагогическия процес в детската градина.Условия за подбор на адекватни педагогически стратегии и подходи.
3. Новата образователна парадигма. Роля и място на детето. Психолого-педагогическа подкрепа на детското развитие.
4. Професионални предизвикателства към съвременния учител. Възможни решения за добри резултати.
5. Добрата детска градина – анализ на текстови документи, групова работа, ситуативни игри, тестове и обучение с притчи.
6. Детето в центъра на педагогическия процес – казуси от практикита и възможни ефективни педагогически решения.

Всички присъстващи на обучението получиха удостоверения за участие от името на кмета на община Б. Слатина – инж. Иво Цветков, които бяха връчени от Боряна Петкова – директор дирекция «Хуманитарни дейности» към Общинска администрация.

В свободното си време педагозите имаха възможност да се разходят сред природата, да се освежат в минералните басейни, да разговарят с колегите си за интересни неща, да потанцуват и да се освободят от напрежението и стреса на ежедневието.

Надяваме се, че за в бъдеще ще има много подобни изнесени обучения, които да ни разтоварят и заредят с нова положителна енергия и желание за работа и творчество.

Благодарим на г-жа Костадинова за интересното и ползотворно обучение! Тя безспорно е най-приятния, най-атрактивния и най-желания от учителите лектор.

Благодарим на община Б. Слатина за съдействието и подкрепата!

Благодарим на директорите на детските градини за перфектната организация!

Кристалните деца

След „индиговите деца” се появи друго понятие, за да обобщи новите симптоми, които започнаха да се проявяват у родените след 2000 г. деца. Според Луи Карол, автор на първата книга за децата индиго, новите деца са кристалните – „индиговите с артистични наклонности”.

Според традиционната медицина, зачестяват случаите на аутични деца, дефинирани като кристални. Къде е истината? Критериите за диагностика на аутизма са еднозначни: аутистът живее в свой собствен свят, няма вътрешна връзка с обкръжението си и другите хора. Аутистите не говорят, тъй като те са безразлични към общуването. Ако сте имали контакт с кристални деца обаче, знаете, че са пълна противоположност на аутичните – те са най-бодрите, общителни, дружелюбни, чувствителни, добри и социално активни деца. И още една разлика – кристалното дете спонтанно помага на страдащите, а аутистът по-скоро не би го направил.

Чупливи ли са кристалните деца?

Трудно е за възрастните да открият златната пропорция в отглеждането и възпитанието на кристалните деца. Те са изключително сензитивни. Сетивата им работят с изострена чувствителност и затова не обичат силния шум, силната изкуствена светлина, тълпата и скандалите. Крясъците или агресивността ги нараняват вътрешно и затова те се затварят в себе си, за да се защитят. Ако възрастните около тях не им осигурят спокойна и сигурна среда, те се изолират все повече и отказват да контактуват с този агресивен, жесток и нараняващ свят. Така се стига до пълен разрив в общуването и можем завинаги да изгубим връзката с такова дете.

Проба – грешка

За жалост, в моя личен опит на психолог, преобладават случаите, когато отчаяни родители водят детето си, с което връзката – тънка като нишка – във всеки един момент може да се скъса. Тези деца са толкова уплашени, разочаровани и наранени, че изграждат стена към света – било с отказ да говорят, с аутични симптоми, алергии или излъчване на силна враждебност, която обаче никога не преминава в агресия. Защото те не са способни да наранят другите. Доста често такива деца изглеждат апатични и не изразяват чувствата си, за да не наранят другия и да му спестят евентуално разочарование.

„Езикът”, на който общуват кристалните деца, е трудно разбираем и много интуитивен. Необходимо е време и търпение, за да спечелим отново доверието им и да докажем, че наистина ги подкрепяме. Болшинството от възрастните не са готови за такива изпитания и трансформации на своите методи на възпитание и мироглед. Така или иначе, те се променят след време, но по трудния начин, след много страдания и вътрешни терзания за вина, самообвинение и отчаяние. В България преобладава тази горчива практика. Изключение са родителите, които се вслушват в своята интуиция и разчупват унаследените модели. Такива родители отглеждат детето си както им подсказва сърцето – с много любов и вяра, че то е чувствително и интелигентно, но крехко и уязвимо.

Индиговата „НЕ” и кристалният „ДА”

Моя приятелка има две деца. Дъщеря й, по-голямата от двамата, е индигова, а синът й е кристален. Кръстихме дъщеря й „Не”, а момчето „Да”. Бунтарката недоволстваше по всякакъв повод, отричаше всичко и повдигаше адреналина на родителите си. Вече порасна и насочи буйната си енергия към морска биология. Малкият „голям кристал”, с достолепие и абсолютно спокойствие посреща всички предизвикателства и създава усещането, че нищо не може да го разклати. Винаги започва изречението с „Да!” или „Може” и сякаш осветява пространството около себе си с покой и хармония. В негово присъствие човек се чувства вдъхновен, далеч от дребните проблеми на ежедневието и е готов, в тръпнещо очакване да получи послание свише или да отскочи нависоко, вътре в себе си. Когато ми гостува, това кристално момче разглежда картините в арт центъра и разпитва с такова внимание и интерес, сякаш това е най-важното нещо на света. Чувствам се като при посещение на царска особа, която изисква пълно отдаване и пълна концентрация, без това да ме изтощава или уморява. След това се чувствам откъсната от обичайните неволи на живота ни, носена в поток от вдъхновяващи мисли и идеи, които ни спохождат в много специални мигове на просветление.

Кристалните деца, според определението на Дорийн Върчу, автор на едноименната книга, са обгърнати от красиви, многоцветни, аури в пастелни оттенъци, подобни на ефекта от кварцовата призма. Можем да ги познаем по следното:

o       В повечето случаи са родени след 1995 г.

o       Имат големи изразителни очи.

o       Изключително сърдечни са.

o       Проговарят късно.

o       Притежават изумителен музикален слух.

o       За да общуват, използват телепатичните си способности.

o       Имат здрава връзка с природата и животните.

o       Проявяват се като лечители.

o       Интересуват се от кристали и камъни.

o       Отличават се с невероятна артистичност и креативност.

o       Предпочитат вегетарианска храна и сокове.

Защо са тук?

Може би това е водещият принцип, който защитават кристалните деца – Сърцето е връзката с Бог, с висшата ни същност, с духовното ни начало и ако оставим то да ни напътства, животът ни ще е по-красив, по-хармоничен и пълноценен. Това е посланието на кристалните деца. Те, като индиговите, искат пълна промяна на реда и отношенията в света.

Кристалните деца имат много общи черти с индиговите. Те са много интелигентни, интуитивни и емпатични, но не са бунтари, а „омиротворители”. Правят всичко с личен пример и без много думи. Не обичат да са център на внимание, но присъствието им не остава незабелязано. Силното им излъчване създава усещането за общуване със зрял и мъдър човек, който може да ви успокои, да ви даде съвет, да ви утеши и да разсее всичките ви страхове и съмнения. В тяхно присъствие не ви идва наум дори да се държите като с дете, да се глезите или да казвате неща, в които не вярвате. Кристалните деца изискват пълни реформи в нашето общество, уважение към природата, равноправно зачитане на всички форми на живот на планетата Земя. Кротко и неумолимо изпълват живота ни и преобръщат неусетно мисленето, поведението и целия ни мироглед.

УЧАСТИЕ НА ТАНЦОВА ФОРМАЦИЯ ПО ПРОЕКТ „ДЕТСТВО МОЕ” И ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ГРУПА „МЕЧО ПУХ” В ТРАДИЦИОНЕН ОБЩИНСКИ КОНКУРС ЗА ИЗРИСУВАНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКО ЯЙЦЕ

   На 19.04.2014г. /събота/ от 10,30ч. в ресторант „Скът” – гр. Б. Слатина се проведе традиционния общински конкурс за изрисуване на великденско яйце. Целта на конкурса е да се направят пролетните празници незабравими и вълнуващи като едновременно с това се предостави възможност на децата да показват и развиват своите заложби в областта на приложното изкуство, да се научат да почитат и възраждат традициите. Малките танцьори от ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина,  участници в танцова формация „Да танцуваме заедно” по проект „Детство мое” бяха поканени от Боряна Петкова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности” към община Б. Слатина да танцуват докато децата от другите детски градини и училища изрисуват великденски яйца. Те с удоволствие изпълниха танците: „Доне, моме”, „Ръченица”, „Боряно, Борянке” и „Банатски сватбарски танц”. За доброто настроение на малките художници се погрижиха и децата от предучилищна група „Мечо Пух” с учители Мария Димитрова и Галина Георгиева, които изпълниха „Великденски танц”.  На тържеството присъстваха техните родители, които с  гордост се радваха на новата изява на децата си. Ръководството на ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина благодари отново на старшите учители и ръководители на танцова формация „Да танцуваме заедно” по проект „Детство мое” Мариела Цонова и Мариета Дамянова, както и на главния учител Мария Димитрова и старшия учител Галина Георгиева за огромния труд, търпение и упоритост, творчество и вдъхновение, които доведоха до успехите и резултатите, до удовлетворението и признанието. Детската градина получи грамота за участие във великденския празник от кмета на община Бяла Слатина – инж. Иво Цветков.

1. Мартин Тъмнишки, облечен с костюм „Магьосник”, който е изработен от полиетилен, подходящ е за карнавал, дизайнер на костюма е Мая Тъмнишка.

2. Слави Страхилов,  облечен с народна носия, която е изработена от найлонови чували, подходяща е за народен танц, дизайнер на костюма е Валерия Петрова.

3. Борислава Тодорова, облечена с костюм „Балерина”, който е изработен от найлонови торбички, подходящ е за балет, дизайнер на костюма е Бойка Младенова.

4. Красимир Найденов, облечен с костюм „Зоро”, който е изработен от найлонови чували, подходящ е за карнавал, дизайнер на костюма  е Ралица Христова.

Всички деца и дизайнери, участвали в ревюто получиха за награда грамота и саксийка с красиви теменужки от кмета на община Б. Слатина – инж. Иво Цветков.

Грамоти за участие получиха и всички детски градини, включили се с участие в тържеството, посветено на деня на земята.

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ МАРИЯ ДИМИТРОВА – ГЛАВЕН УЧИТЕЛ НА

ЦДГ »НЕЗАБРАВКА» – ГРАД БЯЛА СЛАТИНА

Мария Петкова Димитрова е главен учител в ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина. Нежна и красива, винаги добронамерена и усмихната, тя е една от най-предпочитаните от родителите детска учителка. Мария е педагог с висше образование, образователно-квалификационна степен „Магистър”, четвърта ПКС. Тя има две специалности: предучилищна педагогика и начална педагогика.

–          Госпожо Димитрова, отговорност или предизвикателство е да бъдеш главен учител на детската градина?

–           Преди всичко е отговорност, но и предизвикателство. Отговорност е, защото си начело на учителския екип, трябва да си винаги подготвен, информиран, компетентен, да бъдеш в помощ на колегите, да си образец и пример за подражание. В същото време да си главен учител е и голямо предизвикателство, защото имаш възможност за творческа изява, за професионално усъвършенстване и израстване.

–          Кажете ни, госпожо Димитрова, как успявате да спечелите любовта на децата, уважението на колегите и доверието на родителите?

–           Любовта на децата не се печели, тя идва естествено и непринудено. Децата усещат дали ги обичаш и на любовта отговарят с любов. Уважението на колегите се печели с много труд, колегиалност и професионална етика. Най-трудно се постига доверието на родителите – трябва да си напълно откровен с тях, но винаги трябва да подчертаваш най-добрите качества и постижения на техните деца, а не изтъкваш недостатъците и неуспехите им.

–          Ако обичате, опишете Вашето най-голямо професионално постижение.

–          Според мен най- големият ми професионален успех е изнасянето на открита педагогическа ситуация на тема „Правата на децата” по проект „Детство мое” с активното участие на родителите на децата през месец декември 2013г.

–          Какво Ви предстои в професионален план до края на учебната година?

–          Аз работя в смесена група и в края на май предстои да изпратим бъдещите първокласници с тържество, освен това ще участвам с филмираната педагогическа ситуация на тема „Правата на децата” в национален конкурс „Другата страна на едно вълшебно огледало” . Предстои ми и представяне на доклад на международната конференция по предучилищно възпитание в Сандански през юни, който ще бъде публикуван в специалния сборник с материали от конференцията.

–          Да, отново бих избрала учителската професия. Това е моят професионален път, детската градина е работното място, където се чувствам добре и съм полезна.

Обичам децата и работя с тях с удоволствие.

–          Госпожо Димитрова, какво искате да пожелаете на приятелите на електронното списание „Незабравка”?

–          На приятелите и почитателите на електронното списание „Незабравка” пожелавам от сърце здраве, късмет и много успехи.

Живяла някога една стара коза. Тя имала седем козлета и ги обичала, както майка обича децата си. Веднъж решила да отиде в гората за храна. Повикала козлетата край себе си и им рекла:

— Мили деца, аз отивам в гората. Пазете се от вълка! Влезе ли тук, ще изяде всички ви заедно с кожата и костите. Този злодей често се преобразява, но пак веднага ще го познаете по дрезгавия глас и по черните му крака.

Козлетата отвърнали:

— Върви в гората, мила майко, и не се тревожи; ние ще се пазим.

И старата коза тръгнала спокойно към гората.

Не минало много време, някой почукал на вратата и рекъл:

— Отворете, мили деца! Аз съм майка ви. Върнах се и донесох на всяко по нещо.

Козлетата познали вълка по дрезгавия глас и викнали:

— Няма да отворим, ти не си нашата майка. Тя има тънък и приятен глас, а твоят глас е дрезгав. Ти си вълкът.

Тогава вълкът отишъл при един бакалин и си купил голям тебешир. Изял го и гласът му станал тънък. После се върнал, почукал на вратата и рекъл:

— Отворете, мили деца! Аз съм майка ви. Върнах се и донесох на всяко по нещо.

Но вълкът бил сложил черната си лапа на прозореца. Козлетата я видели и викнали:

— Няма да отворим. Нашата майка няма черни крака като твоите. Ти си вълкът.

Изтичал вълкът при един хлебар и му рекъл:

— Ударих си крака, намажи го с тесто.

Хлебарят намазал лапата му с тесто. После вълкът отишъл при воденичаря и му рекъл:

— Посипи ми лапата с бяло брашно.

Досетил се воденичарят, че вълкът иска да измами някого и му отказал, но вълкът ревнал:

— Не сториш ли каквото ти казах, ще те изям.

Воденичарят се уплашил и посипал лапата му с бяло брашно. Да, такива са хората.

Вълкът отишъл за трети път пред къщичката на козата, почукал на вратата и казал:

— Отворете, деца! Аз съм милата ви майчица. Върнах се от гората и нося на всяко по нещо.

Козлетата викнали:

— Покажи ни първо лапата си, та да се уверим, че си нашата мила майчица.

Вълкът сложил лапата си на прозореца и козлетата като видели, че е бяла, повярвали и отворили вратата. Ала кой влязъл при тях? Вълкът. Изплашили се козлетата и бързо се изпокрили: едното под масата, второто в леглото, третото в печката, четвъртото в кухнята, петото в сандъка, шестото под мивката, седмото в кутията на огромния стенен часовник. Ала вълкът намерил едно по едно всичките и ги нагълтал цели-целенички; не намерил само най-малкото, което се било скрило в кутията на стенния часовник. Като се нахранил, потътрил се едва навън, легнал под едно дърво на зелената поляна и заспал.

Не минало много време и ето, че старата коза се върнала от гората. Ах, какво заварила! Вратата на къщичката зеела широко отворена, масата, столовете и пейките били прекатурени, мивката се търкаляла строшена на пода, а завивките и възглавниците били свлечени от леглото. Потърсила децата си, но не ги намерила никъде. Почнала да ги вика едно след друго по име, но нито едно не се обадило, Най-сетне, когато повикала най-малкото, чуло се тънко гласче:

— Мила майчице, аз съм в кутията на часовника.

Извадила го тя и то й разказало, че дошъл вълкът и изял другите шест. Можете да си представите колко плакала козата за клетите си рожби.

Накрая, сломена от скръб, старата коза излязла навън, а най-малкото козле подскачало край нея, Като стигнали до поляната, видели под дървото заспалия вълк. Той хъркал тъй силно, че клоните над него треперели. Старата коза го огледала от всички страни и видяла, че в издутия му корем нещо мърда. „Ох, помислила си тя, нима клетите ми рожби, които той е нагълтал за вечеря, още са живи?“

Тогава тя накарала козлето да изтича до къщи и да донесе ножицата, игла и конец, а после започнала да разпаря търбуха на звяра. Рязнала малко и веднага едно козле подало глава от дупката. Продължила да реже и шестте козлета изскочили едно след друго живи и здрави, понеже вълкът в лакомията си ги бил нагълтал цели. Ех, че се радвали всички! Почнали да галят милата си майчица и се разиграли като на сватба. Но старата коза рекла:

— Сега отидете да намерите големи камъни; ще напълним с тях корема на свирепия звяр, докато още спи.

Разтичали се седемте козлета, домъкнали камъни и почнали да ги пъхат в корема на вълка. Напъхали толкова, колкото можал да побере. После старата коза го зашила пак. И всичко станало толкова бързо, че той не усетил нищо и дори не помръднал.

Когато най-сетне се наспал, вълкът се изправил на нозете си. И тъй като бил ожаднял, решил да отиде до кладенеца да пие вода. Но щом тръгнал и се заклатушкал наляво-надясно, камъните в корема му почнали да се удрят един в друг и да тропат. И той ревнал:

Какво ли тропа и се мята

в корема ми и по червата?

Не съм изял май шест козлета,

а едри камъни проклети.

Като стигнал до кладенеца и се навел да пие вода, тежките камъни го повлекли надолу и той се удавил. Седемте козлета видели какво се случило, изтичали към кладенеца и се развикали:

— Вълкът умря! Вълкът умря!

Хванали се за ръце с майка си и заиграли весело хоро.