МАЛКО ИСТОРИЯ :

 ЦДГ”Незабравка”гр.Б.Слатина  е основана на 26.05.1972г. като временна детска градина в т.нар.Груева къща с директор Спаска Динкова и учителки – Мария Ганева, Богдана Каменова и Станка Иванова. През септември 1975 г. се обединяват ЦДГ №4 и ЦДГ №5 в шестгрупно детско заведение. За директор е назначена младата и амбициозна учителка Стефка Симеонова.
На 28.09.1978г. е открита новата слънчева сграда на ЦДГ № 4 на ул.”Дондуков”№33 от видната наша съгражданка Цола Драгойчева. Детската градина получава красивото име „Незабравка”.
  Днес в ЦДГ”Незабравка”гр.Б.Слатина и филиали ЦДГ “Пролет” – с. Соколаре и ЦДГ с. Тлачене функционират шест възрастови групи със 157 деца. Тя винаги е била гордост за града ни като дългогодишен базов център на селищната система и престижно детско заведение със свой собствен имидж и достойно място в системата на предучилищното възпитание. Опитният учителски екип е съхранил в своята дейност възрожденските традиции на българското образование, мъдростта на добрия педагогически опит, стремежа към творчество и авангардност и има значим принос в популяризирането и утвърждаването на добър педагогически опит по проблемите за правата на децата и  гражданското и интеркултурното образование в предучилищна възраст. Детската градина има добър опит в работата по проекти:

1. 2004 – 2005 учебна година – участие на деца, родители и учители в проект
«Различни, но единни»  по програма «ФАР» . Идеята е организиране и провеждане на театрален спектакъл «Цигани» по Пушкин с участието на деца, родители и учители.
Основна цел: Образователна интеграция на деца от ромски произход
Партньор: Ромското сдружение «Алтернатива» – гр. Бяла Слатина
2. 2007-2008  учебна година – участие на подготвителните групи в проект на РИО – Враца „Заедно учим и творим”.
Основна цел: Подпомагане на процеса за превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и развитие на подрастващите и създаване на атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство.
Партньори: НУ «Цани Гинчев» – гр. Б. Слатина и ОДЗ «Слънчице» – гр. Б. Слатина
3. 2008-2009 учебна година – две целеви групи по проект „Училище на две скорости”- компонент „Без звънец”- „Подкрепа за деца изоставащи от учебния материал” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013г. с финансиране на Европейски социален фонд.
Основна цел: Допълнителна работа с деца   от ромски произход от подготвителна за училище група и техните родители
4. 2011-2012 учебна година – три целеви групи по  НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „С ГРИЖА ЗА ВСЕКИ УЧЕНИК” – Модул 3.2.: „Осигуряване на допълнително обучение за деца от подготвителните групи”
5. 2012-2013 учебна година –  четири целеви групи по НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „С ГРИЖА ЗА ВСЕКИ УЧЕНИК” – Модул 3.2.: „Осигуряване на допълнително обучение за деца от подготвителните групи”
6. юни-ноември 2013г. – участие на подготвителните за училище групи в проект „За здравето на всички – знаещи и здрави” по програма „Глобални библиотеки”

7. април 2013г.- април 2014г. – 4 целеви групи /80 деца/ участват в допълнителни дейности извън ДОИ по проект „Детство мое” по ОП „Развитие на човешките ресурси”
Основна цел: Засилване на мотивацията на децата от ромски произход  за активно участие в образователния процес и превенция на отпадането на децата от ПУГ от обучение
Бенефициент: ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина
Партньор: Сдружение „Център за подпомагане на ромските инициативи”- гр. Бяла Слатина

ПРАЗНИЧНО НАСТРОЕНИЕ – ЕСЕ ОТ АНЕТА ПЕТРОВА – СТАРШИ УЧИТЕЛ В ЦДГ „НЕЗАБРАВКА“ 

ГР. БЯЛА СЛАТИНА

  Добре дошли, колеги, на моя най-тържествен и последен кандидат – пенсионерски празник в ЦДГ „Незабравка“! Приготвила съм невероятна торта с тридесет и девет свещички, колкото са годините от трудовата ми биография, посветени на децата. Не се учудвайте, че са с различен цвят и големина, защото крият радостите и разочарованията в битката за сърцата и доверието на деца, родители, колеги. Ще ги запаля с дълбокото убеждение, че каквото и да съм правила, какъвто и път да съм избирала, винаги е било в името на децата – с професионализъм и искрена обич.
Тази бяла свещ ще запаля за прометеевия огън и младежки ентусиазъм, с които прегърнах учителската професия. Точно те осветиха тунела на мистичния „Преход“ след 1989 г.
Малката, крехка синя свещичка е моят голям Рубикон. В далечната 1985 г. родителите се страхуваха да имунизират децата си заради уродлива мълва. Аз подредих малчуганите в колона пред лекарския кабинет, а най-отпред изправих собствения си син. И тогава те – роми, турци, власи ми повярваха. Тогава станах част от тях. После мълчаливо ми благодариха за спасения живот на децата им.
Завладяващо ярка е светлината на оранжевата факла – Айдън. Несправедливо го обвиниха в кражба и аз му станах гарант в полицията, заложих името и честта си, само защото вярвах в него, защото беше МОЕ дете, защото го обичах. Днес е инспектор в детска педагогическа стая и това е най – голямото ми удовлетворение.
А сега е ред на цял сноп красиви, червени свещи. Те са за плеядата възпитаници- последователи, които също избраха учителската професия. За Лили – учителка в ЦДГ „Незабравка“, за Тахмина – детска учителка в Гърция, за Надие – любимката на сливенските деца, за Сашка от Пловдив, за …….
С малката сива свещичка не се гордея, но пак ми е скъпа. Тя е за Алекс и Сашко, чиито родители не успях да убедя и ги изпратиха в Дом за изоставени деца. Затова пък благодаря на Бога за Валя и Мариан, които са отново в къщи с баща си.
И за финал – най-голямата, златната свещичка ще запаля. Тя е за моето утрешно АЗ, за моята вяра, че учителството не е професия а призвание, тя е за моята млада колежка. За нея, за бъдещето, за децата е искрящият златен пламък.
Затворете очи и за миг ще ви разкрия тайната на букета, който получих. Огромните алени божури са от родителите на моите възпитаници. С много труд и постоянство извоювах правото на децата им да бъдат личности със собствено мнение и достойнство. Затова са ми толкова скъпи цветята.
Усещате ли свежия дъх на простор и синева? Донесе го огромната армия баби и дядовци, чиито подарък са нежните стръкчета незабравки, теменужки, синчец. Те са дар за професионализма, с който подготвях внуците им за слънчевото утре, за бъдещето. Сигурна съм, че дълго ще топлят самотните нощи на безсрочната ми пенсионерска ваканция.
А тази красавица – роза е от всички честни приятели – семейство, помощник – възпитатели, кухненски работници, които безкористно и упорито, професионално и с любов ме подкрепяха в битката за децата. Именно от нея ще подаря едно листенце на теб, г-жо Директор – да не забравяш, че сблъсъкът между душевното безсилие и разбунтуваната човешка съвест е пътуване на човека към независимост, към истина, към полет във висините.
Второто листенце е за теб, моя колежке – наследнице, мое второ АЗ, с пожелание да служиш на децата – с професионализъм, но и с обич.
Останалите ароматни послания – листенца са за вас, съратници – учители, чието достойно кредо е „Няма деца – има Хора“, за съхранените ценности на детството, за извоюваната задължителна предучилищна подготовка, без която децата не биха имали необходимото самочувствие, знания и умения за училищно обучение, без която винаги ще им липсват първите седем.
Време е за празник – последен, но очакван и заслужен.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН КОНЦЕРТ В ДОМА ЗА СТАРИ ХОРА С. ПОПИЦА

 На 28.02.2014г. децата от танцова формация „Да танцуваме заедно” по проект „Детство мое” изнесоха тържествен концерт, посветен на трети март – националния празник на България в дома за стари хора в село Попица. Те представиха букет от български, ромски и банатски танци по ръководтвото на своите ръководители – Мариета Дамянова и Мариела Цонова. В концерта бяха включени и патриотични песни и стихотворения. Възрастните хора с умиление и радост посрещнаха малките танцьори. Бабите поздравиха децата с песни от своето детство, подариха им пъстри мартеници и ги почерпиха за здраве с вкусни лакомства. Направихме много снимки от концерта, както и снимки в различните зали и помещения на социалния дом – в столовата, в параклиса, в битовия кът. Надяваме се, че това събитие ще сложи началото на редица съвместни мероприятия между децата от ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина и възрастните хора от социалния дом в с. Попица.

ЗА ДЕТЕТО – ПРОФЕСИОНАЛНО И С ОБИЧ 

ЕСЕ ОТ ДАРИНА ГЕОРГИЕВА КРЪСТЕВА – ВЪЛЕШКОВА

Родител на дете в подготвителна за училище група в ЦДГ „Незабравка“ гр.Бяла Слатина

     Всеки е бил на пет и на шест години. И още  си спомням тръпката   и вълнението, когато  прекрачих прага на детската градина на същата възраст, а  в душата ми гори  тръпката и вълнението, когато го направи синът ми. Същото чувство на две поколения-  със същата вяра, мечти и очаквания.Чувствата бушуваха в малкото му сърчице… И в моето майчино сърце.
Детската градина – моят свят, неговият свят, нашата вселена ­- вселената на децата. Детската градина, където се срещат професионализма на педагозите, посрещащи детето с търпение, усмивка и топлата майчина ласка за довиждане. До скоро…Не се тревожи мило дете, ние сме с теб – до теб са твоите родители, твоите учители и те водим напред към знанието, към успеха, към твоето бъдеще. И макар   понякога  стъпките ти да са неуверени, ние – педагозите, родителите сме до теб, дете , подкрепяме те така, че ти да не паднеш… И дори понякога да се случи – ударът няма да бъде болезнен, защото ни имаш и ние ти принадлежим. Винаги сме до теб! С всеки  изминал ден те  запознаваме със света около теб и ти предаваме знанието с нашите уроци по доброта, човеколюбие и  личен пример…
Вече десет години изминаха от  въвеждането на задължителната подготвителна група- десет  години на неуморен съзидателен труд да се подготвят децата  за живота, който е пред тях. Родители и деца прекрачват прага на детската градина със своите мечти  и копнежи.Години  на доверие към  работата на учителите в подготвителната за училище група, които показват на малките възпитаници, че играта неусетно ще  премине в труд, трудът ще роди плод- вълшебния плод на знанието, което  ще ги направи добри и силни.И порасналите вече деца отново и отново ще се връщат към незабравимите детски игри и мечти…

ДОСТОЙНО УЧАСТИЕ В ИЗЛОЖБА ЗА МАРТЕНИЦИ

   И през тази учебна година ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина се представи прекрасно на общинската изложба „Баба Марта бързала”. Децата, участници в арт-ателието по проект „Детство мое” с помощта на своите ръковадители Таня Нешкинска – старши учител и Вергиния Иванова – старши учител изработиха два постера с оригинални мартеници за радост на очите на малки и големи. За своето участие в изложбата детската градина получи грамота от кмета на община Бяла Слатина – инж. Иво Цветков, която е изложена на видно място на входа на заведението.

ПРАЗНИКА НА МАМА

 Продължава традицията в групите на ЦДГ”Незабравка” – гр. Бяла Слатина да се организират тържества, посветени на осми март – международния празник на майките, бабите и всички жени. На този ден занималните бяха празнично украсени с цветя, балони, мартеници и щастливи детски усмивки. Децата декламираха, пяха и танцуваха с много любов към своите майки и баби. Настроението беше въодушевено и приповдигнато. Публиката от майки и баби посрещаше с радост и възторг детските изпълнения. Те получиха от малките палавници скромни подаръци, но подарени от сърце. Учителките изпитаха удовлетворение от постигнатите резултати от своя труден и отговорен педагогически труд.

Честит празник на всички жени!

ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ

• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.
• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той – на трети и така – това е необратимият закон на благодарността.
• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание – никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не „нашето“ или „своето“ дете, а душа, която им е дадена на съхранение.
• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.
• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Януш Корчак

ИНТЕРЕСНО И ПОУЧИТЕЛНО от „МЕЧО ПУХ”

Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!
*
Прасчо пита Мечо Пух:
– Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.

– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!
*
Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
*
– Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

РАЗМИСЛИ НА ЕДНА МАЙКА
ЕСЕ ОТ ЛЮДМИЛА АНТОНОВА-РОДИТЕЛ НА БОРИС И АЛЕКСАНДЪР БАНЧОВСКИ

      Още в далечното минало народът ни е казал: „За да се отгледа едно дете, е необходимо цяло село баби.” Днес не са необходими цяло село баби, достатъчни са родители, отговорни и мислещи за бъдещето на децата си, и учители, всеотдайни професионалисти. Съвместната работа на родители и учители проличава най-добре сякаш в задължителната предучилищна подготовка. Родителите възпитават, изграждат навици, формират бъдещи личности. Но най-добре могат да формират и изградят навици за учене и за училището учителите в подготвителните групи.
      И двамата ми сина са учели в подготвителна група. Когато големият ми син беше ученик /2008-2009 г./ , виждах само моментния ефект. Той ходеше с желание, защото вече се възприемаше като истински ученик, а не „бебе от малката група”. Създаде си приятелства в малката общност. Учеше се да пише числа, ченгелчета. Получаваше знания за историята на България, за родния град, за природата и явленията. Атмосферата, която цареше в групата, беше спокойна, приятелска. Учителката плавно и като на игра ги водеше към по-сериозната стъпка – първи клас.
      Когато синът ми започна да учи в първи клас, стрес от прехода детска градина – училище  нямаше. Той имаше вече изградени навици да пише домашни работи, да учи, да поеме отговорности. И което за мен беше най-ценното, той търсеше приятелите си от подготвителната група, които бяха в други класове. Чувстваше ги близки, заради общата им принадлежност към смесена подготвителна група „Мечо Пух”.
      Сега 2013-2014 година малкият ми син е ученик в същата група. Отново избрах същата градина, същата група и същата учителка. Днес работата на учителите в групата е променена – по-иновативна и с използване на по-нетрадиционни форми на обучение, защото самото време го изисква, но качеството на обучението на децата е на същото високо ниво. Синът ми постоянно ме изненадва с нови знания, танц или проект, в който е     участвал. Сигурна съм, че септември месец и той няма да има проблеми да се справи с предизвикателствата на първи клас.

ИЗКАЗАНО ОТ МАЙКА ТЕРЕЗА 

Най-хубавият ден – днешния.
Най-голямата спънка – страхът.
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата заблуда – че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното – да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото – да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо – оправданието.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Най-голямото поражение – да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини – егоизмът.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-полезното нещо – опитът.
Най-безполезното нещо – мързелът.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-необходимото – домашното огнище.
Най-верните приятели – родителите.
Най-големите дарители – учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг – ти самият.
Най-опасният човек – лицемерът.
Най-лошият съветник – гневът.
Най-коварните чувства – омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех – да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш – от проблемите.
Най-първата необходимост – общуването.
Най-краткият път – правилният.
Най-дългият път – да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане – вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие – изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование – предателството.
Най-обезличаващото – подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си – умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.

АКТИВНО УЧАСТИЕ НА ЦДГ”НЕЗАБРАВКА” – БЯЛА СЛАТИНА В ОБЛАСТЕН ФОРУМ „ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ПОДГОТОВКА НА ДЕТЕТО – ГАРАНЦИЯ ЗА БЪДЕЩИ УСПЕХИ” 

     През учебната 2013-2014 г. се навършват 10 години от въвеждането на задължителната за училище подготвителна група. Това е голямо събитие в развитието на предучилищното възпитание. На десетгодишнината от въвеждането на задължителната предучилищна подготовка е посветено нашето електронно списание.
РИО-Враца отдаде заслужено внимание на детските градини и организира на 12.03.2014г. областен педагогически форум „Предучилищната подготовка на детето – гаранция за бъдещи успехи” под патронажа на областния управител на област Враца инж. В. Василев и със съдействието на кмета на община Враца инж. Н. Иванов.

 Екипът на ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина се включи активно във форума.
Т. Нешкинска – старши учител изработи постер, който се класира за участие в постер-сесията „Измерения на предучилищната подготовка на децата в област Враца”. Постерът представи допълнителните дейности извън държавните образователни изисквания по проект „Детство мое” на децата от подготвителните групи на детското заведение и бе отличен с диплом от началника на РИО – Враца Г. Евденова.
В областния конкурс за есе участваха двама педагози и двама родители, който получиха дипломи за участие от началник РИО – гр. Враца.

Директорът на ЦДГ”Незабравка” – гр. Б. Слатина г-жа Д. Нинова се класира за участие в дискусионната сесия, която се проведе в РИО – Враца. Тя представи на вниманието на аудиторията проблема за работата по проекти на учебните заведения и предложи на присъстващия заместник-министър на образованието и науката г-жа А. Тенева да има равнопоставеност във възможността за участие в проектни дейности между училищата и детските градини. Директорката на детската градин също получи диплом за участие в дискусионната сесия от Г. Евденова – началник РИО – Враца
В празничната вечер на детските учители от област Враца, проведена в хотел „Хемус” се влючиха директорът на ЦДГ”Незабравка” г-жа Д. Нинова и главният учител – г-жа М. Димитрова.

РУБРИКА: РОДИТЕЛЬО, ПРОЧЕТИ НА ДЕТЕТО СИ:

ПРИКАЗКА

ЗА ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

 

 

 

 

Живели в съседство две семейства. Едното било много заможно, имали всичко за охолен и безгрижен живот, но нямали деца. Другото било бедно и едва свързвало двата края, но къщата била пълна с деца. В дома на богатите царял лукс, блясък и тишина. А от дома на бедняците непрекъснато се чувала глъчка и смях.

Зачудила се богаташката на какво толкова се радват тези бедняци и решила ги попита. Тогава бедната жена й отговорила, че в къщата си имат една златна ябълка, която непрекъснато си я подмятат един на друг и тя ги весели. „Това ли било?”- помислила си богаташката, отишла при златаря и си поръчала една голяма златна ябълка. Златарят направил красива златна ябълка и богата жена се прибрала доволна вкъщи. Вечерта седнали с мъжа й на пода и започнали да си подмятат златната ябълка, но на никой от двамата не му било забавно и весело.

Ядосала се богаташката и решила скришом да надникне през прозореца на съседите си, а от там се носел весел и заразителен смях…

Когато надникнала през осветения прозорец, видяла многобройното семейство насядало на земята, а между тях най-малкото дете се опитвало да направи първите си крачки. Всички се радвали и се стремели  да привлекат вниманието на мъничето, а то протягало ръчички и смешно се полюшвало, опитвайки се да запази равновесие.  Издавало смешни звуци, които повтаряли и по-големите…

Разсмяла се богаташката. Чуло я бедното семейство и я поканило в бедния си дом. Жената преживяла една незабравима вечер и разбрала какво е „златна ябълка”.